Лео Тиндеманс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лео Тиндеманс
43-ти министър-председател на Белгия
Лео Тиндеманс 
Роден: 16 април 1922 г.
Звейндрехт, Белгия

Лео Тиндеманс (на нидерландски: Leonard Clemence Tindemans), роден на 16 април 1922 г. в Звейндрехт, Белгия, е министър-председател на Белгия от 25 април 1974 до 20 октомври 1978 г. Член на партията „Християндемократи и фламандци“. Депутат в Европарламента в периодите 1979—1981 и 1989—1999 г.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

В течение на продължителната си политическа кариера, Тиндеманс остава верен на консервативната Християнска народна партия (в края на 20 век, партията започва да се нарича „Христиандемократи и фламандци“), популярна в северозападната част на страната. Първият голям успех на Тиндеманс е избрирането му за кмет на град Едегем — пост, който заема в в периода 1965—1976 г. Заема министерски постове в няколко кабинета, сформирани от съпартийците му:

  • 1968—1972 г. - министър по въпросите на местното самоуправление
  • 1972—1973 г. - министър по въпросите на средния и малкия бизнес, свободните професии и селското стопанство
  • 1973—1974 г. - заместник министър-председател и министър на финансите, отговорящ за провеждането на институционални реформи

От 1974 до 1978 г. Тиндеманс е министър-председател на Белгия. В периода 1981 - 1989 г. е министър на външните работи.

След сдаването на поста министър-председател Тиндеманс успешно участва на балотаж за Европарламента, събирайки в своя полза 983 хиляди гласа - рекорд, ненадминат в Белгия до ден днешен. Активно участва в процесите за европейска интеграция. За своята дейност през 1976 г. е удостоен с наградата „Карл Велики“.

Група на Тиндеманс[редактиране | edit source]

През 1994—1995 г.е сформирана група от 48 политици и обществени дейци от Европейския съюз, която да обсъжда перспективите за интеграция в ЕС пред държавите от Централна и Източна Европа. Най-видния участник и формален лидер на групата е Лео Тиндеманс. Групата навлиза в полемика с IGC, настоявайки за необходимостта да се получи съгласието на жителите на ЕС преди включването на новите държави-участнички. Манифест на групата става докладът „Европа: ваш избор“ (Europe: Your choice),[1] където са описани пет сценарии на бъдещето развитие на Евросъюза.

Библиография[редактиране | edit source]

  • L’Union européenne : rapport (1976)
  • Open brief aan Gaston Eyskens : over economie in Vlaanderen (1979) ISBN 90-209-0756-5
  • L'échec d’Euratom (1980)
  • Atlantisch Europa : Frans van Cauwelaert en de Europese eenmaking (1980) ISBN 90-6152-315-X
  • Hoe winnen wij de vrede? (1984) ISBN 90-6152-375-3
  • Pour une Communauté politique européenne : travaux préparatoires (1952—1954) (1984) ISBN 2-8027-0320-X
  • Europa zonder kompas (1987)
  • De buitenlandse politiek van België, 1982—1987 : standpunten van Leo Tindemans (1988)
  • Oost-Europa vanuit Brussel (1988)
  • Duel met de minister : een divertimento over de politieke verantwoordelijkheid van bewindvoerders in het koninkrijk België (1991) ISBN 90-289-1675-X
  • European unification in 1951 and in 1993 (1993) ISBN 90-5278-087-0
  • De toekomst van een idee (1993) ISBN 90-289-1922-8
  • European unification in 1951 and in 1993 (1993) ISBN 90-5278-087-0
  • Europa in goede handen (1994)
  • Kaïn in de Balkan. De dagen na het bloedbad (1996)
  • Leo Tindemans : l' Européen = the European = der Europäer = de Europeaan (2002) ISBN 90-441-1260-0
  • De mémoires. Gedreven door een overtuiging (2002) ISBN 90-209-4994-2
  • Herman Wauters : glazenier (2004) ISBN 90-5325-247-9
  • Albert Coppé (2006)
  • Een politiek testament. Mijn plaats in de tijd. Dagboek van een minister (2009) ISBN 978-90-209-7377-8

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Tindemans group (1995). Europe: Your Choice. Harvill Press