Лео Шпитцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лео Шпитцер
австрийски литературен теоретик и историк
Роден: 7 февруари 1887
Виена, Австро-Унгария
Починал: 16 септември 1960
Форте дей Марми, Италия

Лео Шпитцер (на немски: Leo Spitzer, роден на 7 февруари 1887 г. в Виена, Австро-Унгария — починал на 16 септември 1960 г. във Форте дей Марми, Италия) — австрийски професор по романска филология и испанистика. Един от създателите на модерната лингвистична стилистика.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Лео Шпитцер пише дисертация при Вилхелм Майер-Любке, защитава я през 1910 г. Професор по стилистика в университета в Марбург (1925) и Кьолн (1930). Напуска Германия през 1933 г., бягайки в Истанбул. Оттам през 1936 г. се прехвърля в САЩ, където заема мястото на професор по романска филология в университета „Джонс Хопкинс“ (овакантеното място на починалия през 1934 г. Дейвид Блондхайм). В „Джонс Хопкинс“ Шпитцер остава до края на живота си.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Die Wortbildung als stilistisches Mittel exemplifiziert an Rabelais (Създаването на образи като стилистично средство на примера на творчеството на Рабле). Max Niemeyer, Halle, 1910.
  • Fremdwörterhatz und Fremdvölkerhaß. Eine Streitschrift gegen die Sprachreinigung. Manzsche Hof-, Verlags- und Universitäts-Buchhandlung, 1918.
  • Studien zu Henri Barbusse (Изследвания върху Анри Барбюс). F. Cohen, Bonn, 1920.
  • Italienische Kriegsgefangenenbriefe (Италиански войнишки писма, заловени от германската армия). Hanstein, Bonn, 1921.
  • Italienische Umgangssprache (Италианският разговорен език). Kurt Schroeder, Bonn, 1922.
  • Stilstudien (Изследвания по стилистика). Hueber, München, 1928.
  • Romanische Stil-und Literaturstudien (Романски изследвания на стила и литературата). Elwertsche, Marburg, 1931.
  • „Racine et Goethe“ (Расин и Гьоте). - В: Revue d’histoire de la philosophie et d’histoire générale de la civilisation. 1.1933: S.58-75.
  • La enumeración caótica de la poesía moderna. Instituto de Filologia, Buenos Aires, 1945.
  • Linguistics and literary history (Лингвистиката и литературната теория). Princeton University Press, 1948.
  • Essays on English and American Literature (Есета върху английската и американската литература). Hg. Anna Granville. ebd. 1962.

За него[редактиране | edit source]

  • Ангел В. Ангелов. „Психологическата стилистика на Лео Шпитцер“. - сп. „Литературна мисъл“, 1985, № 7.
  • Ангел В. Ангелов и Димитър Дочев. „Размишления за индивидуалността на текста, предизвикани от анализите на Лео Шпитцер“. - Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф.д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. - София, 1994, с. 33-42; Също и в: „Литературен вестник“, бр.19, 16-22 юни 1994, с. 6.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Теодора Иванова, „Лео Шпитцер“, 31 март 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]