Лепенец
| Лепенец | |
 Лепенец от моста между Бардовци и ЖС „Гьорче Петров“ | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Косово Северна Македония |
| Дължина | 75 km |
| Водосб. басейн | 770 km² |
| Начало | |
| Място | Шар |
| Координати | |
| Надм. височина | 1820 m |
| Устие | |
| Място | Вардар |
| Координати | |
| Надм. височина | 262 m |
| Лепенец в Общомедия | |
Лѐпенец (на албански: Lepenci; на сръбски: Лепенац или Lepenac; на македонска литературна норма: 
Лепенец) е неголяма река в Южно Косово и северната част на Северна Македония. Реката е ляв приток на Вардар, в която се влива в западната част на град Скопие. Общата дължина на реката е 75 километра.
Горно поречие[редактиране | редактиране на кода]
Река Лепенец извира от северните централни части Шар планина в подножието на връх Ошляк източно от град Призрен в Косово на надморска височина от около 1820 метра. Протича в източна посока през така наречения район Сириничка жупа в Южно Косово и между склоновете на Шар от юг и Езерската планина и Жар планина от север. В тази част реката има множество малки притоци особено от Шар планина. Най-значим от притоците му е Сува река, която преминава през селцата Севце и Йежинце, популярния през югославския период ски курорт Брезовица и малкия град и общински център Щръбце.
Лепенец продължава на изток притисната от Шар на юг и планината Неродимка от север преминавайки през селцата Доня Битиня, Готовуша, Брод и Доганович и след като излиза в Косово поле прави завой на юг.
Качанишкият пролом[редактиране | редактиране на кода]
Течейки вече на юг, Лепенец протича паралелно с река Неродимка покрай селата Ковачевац и Боб. Най-големият приток на Лепенец – река Неродимка се влива в рамките на град Качаник, в началото на Качанишкия пролом.
Проломът е най-тясната част по коритото на Лепенец, формира се от източните склонове на Шар планина и западните склонове на Скопска Черна гора. Преминавайки през Качанишния пролом реката се прехвърля от Косовската в Скопската котловина. Целият пролом е дълъг 23 километра, изсечен във варовикови скали и скални шисти. Най-високите части на речния пролом са формирани в резултат от оттичането в древни времена на вече несъществуващо езеро. Селата Пустеник и Елезки хан са разположени в самия пролом. След село Генерал Янкович Лепенец става гранична река между Косово и Северна Македония. Преди окончателно да напусне Качанишния пролом след преминати 60 км на територията на Косово след село Сечище, Лепенец преминава в територията на Северна Македония.
Скопската котловина[редактиране | редактиране на кода]
Останалите 15 км до вливането си във Вардар Лепенец протича през Скопското поле, част от дългата долина на река Вардар. Навлизайки в територията на Скопска община, в реката се вливат няколко малки потока от ляво, от височините на Скопска Черна гора. Като преминава покрай останките на древния град Скупи, реката достига северните предградия на Скопие — Бардовци и Ново село. Самото устие на Лепенец се намира в пределите на северозападния скопски квартал Гьорче Петров на надморска височина от 262 м.
Данни[редактиране | редактиране на кода]
Лепенец принадлежи на Беломорската отточна област. Водосборният и басейн покрива 770 км², от които 695 км² в Косово и 75 км² в Северна Македония. Незначителният и средномесечен отток я прави неплавателна.
Качанишкият пролом има важно стопанско значение, тъй като през него преминават важни транспортни връзки. От там минава почти целият автомобилен трафик между Косово и Северна Македония, също и Европейски път Е65 и железопътната линия Кралево (Сърбия) – Прищина (Косово) – Скопие.
Лепенец разполага с превъзходни условия за развитие на хидроенергетика. Това е причината поради която е част от проекта за изграждане на хидросистемата Ибър-Лепенец, която днес не се използва особено нито за добиване на хидроенергия, нито за напояване на земеделски площи.
Някога Лепенец е била и част от изкуствена речна бифуркация, като заедно с река Неродимка двете реки са били свързани посредством канал с река Ситница като по този начин са били свързани двете отточни области — Беломорската и Черноморската. След Втората световна война каналът е премахнат.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((sh)) Mala Prosvetina Enciklopedija, Трето издание (1985); Просвета; ISBN 86-07-00001-2
- ↑ ((sh)) Jovan Đ. Marković (1990): Enciklopedijski geografski leksikon Jugoslavije; Свейтлост-Сараево; ISBN
