Леринчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леринчани (на гръцки: Φλωρινιώτες, Флориниотес) са жителите на град Лерин, на гръцки Флорина, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Лерин[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил (Цилю) Калайджиев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[1]
  • Владимир Икономов Шкутов (1898 – ?), български адвокат, син на Никола Шкутов[2]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на гостилница „Нова България“ в Чикаго на Димитър Ставрев-Даскало от Лерин
  • Димитрис Каламарас (1924 – 1997), гръцки скулптор
  • Димитър Гулабчев (1860 – 1908), български просветен деец
  • Димуш Търпенов, български търговец и общественик
  • Димитър Ставрев – Даскало, български просветен деец и революционер, учител във Вощарани,[5] по-късно емигрант в САЩ

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Илия Димушев

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Груев (1910 – 1980), български политик и учен
  • Константин Гулабчев (1826 – 1908), български общественик и духовник, председател на Леринската българска община
  • Коце Иванчов, ханджия, деец на ВМОРО[8]

Л[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Лакис Пирзас на главния площад в Лерин.

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Наум Анастасов, македоно-одрински опълченец, 32 (33)-годишен, кафеджия, I клас, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[9]
  • Наум Попанастасов, български художник[10]
  • Неджати Джумалъ (1921 – 2001), известен турски поет и писател
  • Никола, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[11]
  • Никола Самарджиев, деец на ВМОРО[12]
  • Никола Теричев от Нова каза, български опълченец, II опълченска дружина, III рота. Постъпил на 6 май 1877 г., убит в боевете на Шипка на 11 август 1877 г.[13][14]
  • Николаос Корцарис (р. 1941), гръцки политик от Нова демокрация
  • Николаос Н. Хасос (? – 2014), гръцки политик

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Петрос Папагеоргиу, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Лерин. Снимка от Музея на македонската борба в Костур

С[редактиране | редактиране на кода]

Спиро Гулабчев
  • Сотир Богоев Буджев (1897 – ?), български комунист, емигрирал в Америка, оттам в СССР, член на БКП (б), арестуван в 1937 г., освободен в 1940 г.[18]
  • Сотир Костов (1914 – 1992), български художник
  • Сотир Чобанов (1912 – 1949), гръцки комунист[19]
  • Сотирис Люкрас (р. 1962), гръцки художник
  • Стоян Аспровски (р. 1929), югославски военен деец, генерал-полковник
  • Спиро Гулабчев (1856 – 1918), български общественик

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Филип Георгиев (1873 – ?), деец на ВМОРО, председател на Леринския околийски революционен комитет

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Лерин[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? – 1913), македоно-одрински опълченец от село Бобища, служил в Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[20]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
  • Лакис Пирзас (Никос, Николаос) (1880 – 1947), гръцки андартски деец

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Лерин[редактиране | редактиране на кода]

  • Андрей Арнаудов (р. 1979), български продуцент и телевизионен водещ, по произход от Лерин
  • Васил Арнаудов (1933 – 1991), български хоров диригент, по произход от Лерин
  • Ичко Памукчията, български революционер, член на първия революционен комитет на ВМОРО Лерин, основан от Георги Попхристов през учебната 1899- 1900 година[21]
  • Марко Лерински (1862 – 1902), лерински войвода на ВМОРО

Лерински митрополити[редактиране | редактиране на кода]

„Антигърци“[редактиране | редактиране на кода]

В 1943 година след смъртта на леринския кмет Николаос Ст. Хасос в кабинета му е намерен изготвен от него списък с 644 „антигърци“ - жители на Лерин с негръцко национално съзнание, който е предаден на гръцките власти в април 1945 година.[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  2. ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 151, л. 268
  3. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  4. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
  5. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  6. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  8. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  10. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  11. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  12. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  13. ↑ Българско опълчение 1877-1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 348, № II.737.24.
  14. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.
  17. ↑ Марийка Великова Марашлиева // Беинса Дуно. Посетен на 7 януари 2024.
  18. ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, I, 2-9, ДП „Димитър Благоев“, 1990, 62.
  19. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  21. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
  22. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Οικισμοί της Φλώρινας που αρχίζουν από Φ // Посетен на 29 юли 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леринчани&oldid=12161720“.