Летни олимпийски игри 1956

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1956
Melbourne 1956 XVI (frag).jpg
лого на олимпиадата
Град домакин Мелбърн,Австралия Стокхолм, Швеция
Страни взели участие 67
Спортисти взели участие 3,184 (371 жени, 2,813 мъже)
Състезания 145 в 17 спорта
Церемония по откриването 22 ноември, 1956
Церемония по закриването 8 декември, 1956
Официално открити от Принц Филип и Густав VI Адолф
Клетва на спортистите Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир
Внасяне на олимпийския огън Рон Кларк и Ханс Викне
Стадион Melbourne Cricket Ground

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември, 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри провели се на 2 континента. Другите градове кадидатирали се за домакинство са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.

В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, но в същото време в Европа и САЩ е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се климатизират.

Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв той се спира на Рим, но до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки, че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.

Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

Важни моменти[редактиране | edit source]

  • Полуфиналът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава СССР с 4-0, но преди края един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.
  • Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.
  • Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си - „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.
  • Съветският бегач Владимир Кутс печели състезанията на 5000 и 10000 метра гладко бягане.
  • Вдъхновени от писмото на австралийскиския тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.
  • Унгарецът Ласло Пап печели вторият си от общо три златни медала от турнира по бокс.
  • Игрите стават известни като „Приятелските игри“.
  • Най-успешният спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни медала и 2 сребърни.
  • Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.
  • За първи път СССР печели най-голям брой медали.

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 37 29 32 98
2 . САЩ 32 25 17 74
3 . Австралия 13 8 14 35
4 . Унгария 9 10 7 26
5 . Италия 8 8 9 25
6 . Швеция 8 5 6 19
7 . Германия(обединена) 6 13 7 26
8 . Великобритания 6 7 11 24
9 . Румъния 5 3 3 13
10 . Япония 4 10 5 19
19 . България 1 3 1 5

. Българско участие[редактиране | edit source]

Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал. Българите се окичват още и с три сребърни отличия — борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово — олимпийският отбор на България по футбол.

Med 1.png Злато[редактиране | edit source]

Med 2.png Сребро[редактиране | edit source]

Med 3.png Бронз[редактиране | edit source]

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Демонстрационни спортове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016