Летни олимпийски игри 1956
| Летни олимпийски игри 1956 | |
| лого на олимпиадата | |
| Град домакин | Мелбърн,Австралия Стокхолм, Швеция |
| Страни взели участие | 67 |
| Спортисти взели участие | 3,184 (371 жени, 2,813 мъже) |
| Състезания | 145 в 17 спорта |
| Церемония по откриването | 22 ноември, 1956 |
| Церемония по закриването | 8 декември, 1956 |
| Официално открити от | Принц Филип и Густав VI Адолф |
| Клетва на спортистите | Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир |
| Внасяне на олимпийския огън | Рон Кларк и Ханс Викне |
| Стадион | Melbourne Cricket Ground |
Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември, 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри провели се на 2 континента. Другите градове кадидатирали се за домакинство са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.
В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, но в същото време в Европа и САЩ е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се климатизират.
Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв той се спира на Рим, но до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки, че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.
Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.
Съдържание |
Важни моменти [редактиране]
- Мелбърн печели домакинството само с 1 глас разлика от Буенос Айрес.
- Финалът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава СССР с 4-0, но преди края един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.
- Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.
- Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си - „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.
- Съветският бегач Владимир Кутс печели състезанията на 5000 и 10000 метра гладко бягане.
- Вдъхновени от писмото на австралийскиският тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.
- САЩ доминира в леката атлетика.
- Игрите стават известни като „Приятелските игри“.
- Най-успешен спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни медала и 2 сребърни.
- Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.
- За първи път СССР печели най-голям брой медали.
Медали [редактиране]
| Витрина | |||||
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 37 | 29 | 32 | 98 | |
| 2 | 32 | 25 | 17 | 74 | |
| 3 | 13 | 8 | 14 | 35 | |
| 4 | 9 | 10 | 7 | 26 | |
| 5 | 8 | 8 | 9 | 25 | |
| 6 | 8 | 5 | 6 | 19 | |
| 7 | 6 | 13 | 7 | 26 | |
| 8 | 6 | 7 | 11 | 24 | |
| 9 | 5 | 3 | 3 | 13 | |
| 10 | 4 | 10 | 5 | 19 | |
| 19 | 1 | 3 | 1 | 5 | |
Българско участие [редактиране]
Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал. Българите се окичват още и с три сребърни отличия — борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово — олимпийският отбор на България по футбол.
Злато [редактиране]
- Никола Станчев — борба свободен стил
Сребро [редактиране]
- Димитър Добрев — класическа борба
- Петко Сираков — класическа борба
- Хюсеин Мехмедов — свободна борба
Бронз [редактиране]
- Стефан Божков, Тодор Диев, Георги Димитров, Милчо Горанов, Иван Колев, Никола Ковачев, Манол Манолов, Димитър Миланов, Георги Найденов, Панайот Панайотов, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев, и Йордан Йосифов — футболния отбор на страната