Летни олимпийски игри 1972

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1972
Град домакин Мюнхен, Германия
Страни взели участие 121
Спортисти взели участие 7 134 (6 075 мъже, 1059 жени)
Състезания 195 в 23 спорта
Церемония по откриването 26 август, 1972
Церемония по закриването 11 септември, 1972
Официално открити от Густав Хайнеман
Клетва на спортистите Хайди Шюлер
Клетва на съдиите Хайнц Полай
Внасяне на олимпийския огън Гюнтер Цан
Стадион Олимпийски стадион

Двадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мюнхен, Германия от 26 август до 11 септември 1972 г. [1] Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Мадрид и Монреал.

Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада“ през 1936. На игрите в Мюнхен германците желаят да представят страната си в демократична и оптимистична светлина. Игрите са наречени неслучайно „щастливите игри“.

Олимпиадата е белязана от мюнхенското клане. Въпреки терористичния акт, игрите са прекъснати само за 34 часа. Президентът на МОК Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“ [1] След Мюнхенското клане седемкратният олимпийски шампион от Игрите по плуване Марк Шпиц напуска Мюнхен и се прибира в САЩ с цел осигуряването на неговата сигурност, понеже изповядва юдаизъм. Египетският отбор също напуска Мюнхен. [2]

Игрите в Мюнхен подобряват рекорда за най-много участници — участват 7 134 участника (1 059 жени и 6 075 мъже) от 121 национални олимпийски комитета. В Мюнхен в програмата на игрите дебютира хандбалът в зала. Германката Лизелот Линзенхоф става първата жена спечелила олимпийска титла в конния спорт. Стрелбата с лък се завръща в програмата след 52-годишно прекъсване. [1]

Олимпиадата е наблюдавана от почти един милиард души по телевизията, което е рекорд за телевизионно предаване до този момент. За осъществяването на предаването са използвани четири сателита, а програмата е с дължина близо 1200 часа (75 денонощия при 16-дневна олимпиада). Отразяването на Игрите струва на 100 милиона германски марки. Възможно е телевизионното предаване на 13 различни състезания и 60 различни коментатора. По западногерманската телевизия са излъчени 230 часа от Игрите (над 14 часа дневно). Следва телевизията на ГДР с 225 и „Би Би Си“ със 170. [3]

Състезания се провеждат в Мюнхен, Аугсбург, Гьопинген и Кил[3]

Американският плувец Марк Шпиц печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. Медийната звезда на Олимпиадата е съветската гимнастичка Олга Корбут[1]

За пръв път на олимпиада има клетва на съдиите. [1]

За първи път САЩ губи златото в баскетбола, а финалът на баскетболния турнир между САЩ и СССР се превръща в най-голямото зрелище на Олимпиадата. [4]

Това са първите олимпийски игри, в които участват отделни отбори на Федерална република Германия и Германската демократична република. Според анализ на „Ди Цайт“ в този момент западногерманците са приели разделението на страните. [5]

Откриване[редактиране | edit source]

Олимпиадата е открита на 26 август 1972 г. в 16:36 местно време, събота, в построения за Игрите мюнхенски олимпийски стадион, от бундеспрезидента на Германия Густав Хайнеман, пред 80 000 зрители на трибуните. Откриването е проследено от около 900 милиона души в 90 държави по телевизията и радиото. След като отборите излизат на стадиона 3200 мюнхенски ученици изпяват „Поздрав на младежта“ (на немски: Gruß der Jugend) на Карл Орф. Ръководителят на организационния комитет, Вили Дауме, приветства гостите от цял свят, а напускащият президент на МОК, Ейвъри Бръндидж благодари на организаторите на усилията им и пожелава на спортистите да постигнат честно успехи, които да ги изпълнят с гордост. [6]

Важни моменти[редактиране | edit source]

  • За пръв път на олимпиада в въведен олимпийски талисман. Той представлява дакел, наречен Валди.
  • Съветската гимнастичка Олга Корбут печели 3 златни медала и става световноизвестна.
  • Руснакът Валери Борзов печели състезанията на 100 и 200 метра гладко бягане.
  • При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели първо и второ място си говорят и се шегуват по време на американския химн. Двамата атлети са наказани от МОК с доживотна забрана за участие на олимпиада.
  • Австралийският плувец Шон Гоулд печели три златни медала, един сребърен и един бронзов в плуването. По това време той е на 15 години.
  • Хандбалът и стрелбата с лък се завръщат като олимпийски спортове след дълга пауза.
  • Американецът Дан Гебъл печели титлата в борбата без да позволи съперниците му да отбележат точка срещу него.
  • Вим Руска става първият джудист спечелил 2 златни медала.
  • Полша побеждава Унгария с 2-1 на финала на футболния турнир.
  • Спортът рафтинг прави своя дебют. Той е част от програмата по кану-каяк.

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 50 27 22 99
2 . САЩ 33 31 30 94
3 . ГДР 20 23 23 66
4 . ФРГ 13 11 16 40
5 . Япония 13 8 8 29
6 . Австралия 8 7 2 17
7 . Полша 7 5 9 21
8 . Унгария 6 13 16 26
9 .България 6 10 5 21
10 . Италия 5 3 10 18

България на олимпийските игри[редактиране | edit source]

България записва едно от най-добрите си участия. Това е олимпиадата, на която изгрява силата на българските щанги.

Българските спортисти се състезават в 15 спорта и печелят 6 златни медала — боксьорът Георги Костадинов, щангистите Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов, борците Петър Киров и Георги Мърков. Вицешампиони са борците Огнян Николов, Осман Дуралиев, Стоян Апостолов и Александър Томов, щангистите Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев, боксьорът Ангел Ангелов, лекоатлетките Диана Йоргова и Йорданка Благоева. Бронзови медалисти са борците Стефан Ангелов и Иван Кръстев Турлаков, лекоатлетите Иванка Христова и Василка Стоева, двойката кануисти Иван Бурчин и Федя Дамянов[7]

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Демонстративни спортове[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Страница на МОК за игрите през 1972
  2. ARABISCHER TERRORAKT: Die Chronik des Entsetzens. Das Inferno von Fürstenfeldbrück beendet Olympia, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
  3. а б Knall, Schuß, bumms, raus, weg, статия в списание „Шпигел“ от 28 август 1972 г., архивът е посетен на 10 юни 2012 г.
  4. Българският „Мистър Баскетбол”, който е арменец и живее в Ню Йорк, статия в Bulgaria21.net от Климент Величков от 7 януари 2012 г.
  5. [http://www.zeit.de/1972/36/zwei-nationen DEUTSCHES GOLD Zwei Nationen], статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г.
  6. [http://www.zeit.de/1972/35/gelungener-auftakt OLYMPISCHE SPIELE Gelungener Auftakt], статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г.
  7. Мюнхен 1972, страница за Олимпиадата от сайта на Българския олимпийски комитет, посетен на 13 февруари 2012 г.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016