Летни олимпийски игри 1988

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1988
Град домакин Сеул, Южна Корея
Страни взели участие 159
Спортисти взели участие 8 465 (6 279 мъже, 2 186 жени)
Състезания 263
Церемония по откриването 17 септември, 1988
Церемония по закриването 2 октомври, 1988
Официално открити от Ро Тае-у
Клетва на спортистите Хур Яе
Клетва на съдиите Ли Хакрае
Внасяне на олимпийския огън Сон Ке-чунг
Стадион Jamsil Olympic Stadium

XXIV летни олимпийски игри (официално название „Игри на XXIV Олимпиада“) се провеждат в столицата на Южна Корея — Сеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г. При избирането на игрите по време на 84. среща на МОК в Баден-Баден на 30 септември 1981 година Сеул печели срещу японския град Нагоя. Участват 8 391 атлета от 159 страни, което е подобрение на дотогавашния рекорд за брой участници. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала.

Летните олимпийски игри през 1988 са първите, при които участва професионални спортисти и бележи края на бойкотите, след бойкотите на Летните олимпийски игри през 1980 в Москва и през 1984 в Лос Анджелис. Все пак Албания, Етиопия, Куба, Мадагаскар, Никарагуа, Северна Корея и Сейшелските острови на изпращат отбори на игрите. Допингът е доминираща тема, след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън. Олимпийските игри водят до „откриването“ на Южна Корея и спомагат за последващата политическа промяна.

Кандидатура и избиране на домакин[редактиране | edit source]

Идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 1970-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са световното първенство по стрелба през 1978 година и световното първенство по баскетбол за жени през 1989 година. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба Park Chong-kyu е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 година президентът Park Chung-hee обявява кандидатурите за домакинство на Летните олимпийски игри през 1988 година и на Азиатските игри през 1986 година. Две седмици и половина по-късно Park Chung-hee е убит. В следствие на последвалите политически чистки президентът на олимпийския комитет Park Chong-kyu губи всичките си постове.

На 27 ноември 1980 министър Rhee Kyo-ho обявява, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента Chun Doo-hwan олимпийският комитет депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет. Президент на организационния комитет става Chung Ju-yung, председател на Хюндай. Кампанията е насочена предимно към развиващите се страни, на които организационния комитет предоставя възможността за финансова помощ за участието им на олимпиадата.

Важни моменти[редактиране | edit source]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Flag of the Soviet Union.svg СССР 55 31 46 132
2 Flag of East Germany.svg ГДР 37 35 30 102
3 Flag of the United States.svg САЩ 36 31 27 94
4 Flag of South Korea.svg Южна Корея 12 10 11 33
5 Flag of Germany.svg ФРГ 11 14 15 40
6 Flag of Hungary.svg Унгария 11 6 6 23
7 Flag of Bulgaria (1971-1990).svg България 10 12 13 35
8 Flag of Romania (1965-1989).svg Румъния 7 11 6 24
9 Flag of France.svg Франция 6 4 6 16
10 Flag of Italy.svg Италия 6 4 4 14

България на олимпийските игри[редактиране | edit source]

Olympic rings with white rims.svg    Gold       Silver       Bronze    Общо
България 10 12 13 35

Злато[редактиране | edit source]

Сребро[редактиране | edit source]

Бронз[редактиране | edit source]

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Демонстративни спортове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016