Лехово (дем Суровичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лехово.
| Лехово Λέχοβο | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Лехово  Лехово  Лехово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Вич |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 782 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 530 73 |
| Телефонен код | 23850 – 45 |
| Лехово в Общомедия | |
Лѐхово или Елѐхово или Елѐово или Елхово[1] (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 година Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон[2][3]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с жители, мнозинството от които арванити.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[4]
През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:
| „ | Срещу Клисура, в друг участък на Мирихската планина, на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои влашки. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елеово е чисто албанско православно село в Костурската каза на Корчанския санджак със 150 къщи.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лерихово е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[10]
Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.[11]
Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[12] В подготовката за въстание от ВМОРО Лехово е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в Лехово преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Елехово брои около 350 кѫщи и е населено само отъ християнски арнути-патриаршиски, които не сѫ обичани от българитѣ изъ околнитѣ села, поради тѣхната едностранчивость и враждебность. Тукъ бѣха организирани, повечето насилствено, доста много елеховци, но само двама взѣха участие въ възстанието съ орѫжие въ рѫка.[13] | “ |
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.[14]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[15]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лехово има 380 къщи арнаути християни.[16] През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[17] В 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. В 1998 година Лехово е обявено за село герой.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Крушовица[18] | Κρουσοβίτσα | Апидиес | Απιδιές[19] | местност на СИ от Лехово и на З над Врабчин, над Островското езеро[18] |
| Паша гроб[18] | Πασα Γκρόπ | Дикорфо Лохагу Нациу | Δίκορφο Λοχαγού Νάτσιου[19] | връх във Вич на И от Лехово[18] |
| Мешикантица[20] | Μεσκανζέτσα | Леховитико | Λεχοβίτικο[19] | река на И от Лехово, ляв приток на Стара река[18] |
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Шубрец[18][21] | Σούμπρετς | Дукас | Δούκας[22] | връх във Вич на ЮЗ от Лехово (1623,3 m)[18] |
| Саргоница[18] | Σαργωνίτσα | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[22] | река на Ю от Лехово, приток на Мешикадица и връх на Ю над нея (1382)[18] |
| Кюмир | Κιουμίρ | Прасиновуни | Πρασινοβούνι[22] |
В 1981-1983 година в Лехово излиза вестник „Неа ту Лехову“.[23]
Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[24]
В 2002 година Леховското училище и Леховската чешма са обявени за защитени паметници.[25]
До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Експонати от Етнографския музей -
Църковна утвар от Етнографския музей -
Официална женска носия от Лехово -
Църковна книга, отпечаната във Венеция в 1680 г. Експонат от Етнографския музей -
„Свети Мина“ -
Паметник на андартите от селото
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 1691 жители
- 1920 – 1172 жители
- 1928 – 1292 жители
- 1940 – 1477 жители
- 1951 – 1195 жители – намаляването на населението се дължи на Гражданската война.
- 1961 – 1177 жители
- 1971 – 1205 жители
- 1981 – 1194 жители
- 2001 – 1227 жители
- 2011 – 1115 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лехово
Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас[26]- Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас[26]
- Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор[27]
- Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван[26]
- Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле[26]
- Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан
- Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас[26]
- Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас[26]
- Космас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година[26]
- Космас Спанос, гръцки комунистически деец
- Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците[26]
- Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис[26]
- Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година[27]
- Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник[26]
- Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[26]
- Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба[26]
- Стерьос Бинопулос (1888 – 1965), гръцки революционер и политик
- Починали в Лехово
- Георгиос Минадакис (Ляпис), гръцки революционер
- Георгиос Сейменис (Γεώργιος Σεϊμένης, 1881 – 1903), гръцки андартски капитан
- Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 – 1907), гръцки андартски капитан
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Οικονόμου, Παντελής Π. Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία. Θεσσαλονίκη, 1976.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Официален сайт на Лехово Архив на оригинала от 2009-09-16 в Wayback Machine.
- ((el)) Сайт за Лехово Архив на оригинала от 2007-05-24 в Wayback Machine.
- Фолклорният музей в Лехово Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 5.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-30. Посетен на 10 май 2015 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 144 – 145. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Λέχοβο[неработеща препратка]
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
- ↑ „Автономия“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 23.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Иноформацията може да е и за село Елхово.
- ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 2 юли 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
