Лешников сънливец

	Лешников сънливец
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Сънливцови (Gliridae)
род:	Лешникови сънливци (Muscardinus)
вид:	Лешников сънливец (M. avellanarius)
	Научно наименование
	Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Лешников сънливец в Общомедия
	[ редактиране ]

Лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius) е вид дребен бозайник от семейство Сънливцови (Gliridae).^[3]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.^[4] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.^[5]

Предпочита храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укрива се в кълбовидни гнезда, които строи на 1 – 2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72 – 83 mm, а на опашката – 60 – 74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.^[5]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Лешниковият сънливец е активен главно през нощта, а зимата прекарва в хибернация, завършваща през април. През пролетта основната му храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента – семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.^[5] Бременността продължава около 15 дни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Лешников сънливец. Посетен на 2022-03-28
↑ Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
↑ Amori, G. et al. Muscardinus avellanarius // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
↑ ^а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327 – 332.

[1] Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Лешников сънливец. Посетен на 2022-03-28

[3] Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.

[iucn-4] Amori, G. et al. Muscardinus avellanarius // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)

[ФБ-5] а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327 – 332.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]