Лешников сънливец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лешников сънливец
Haselmaus.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Gliridae Сънливцови
род: Muscardinus Лешникови сънливци
вид: M. avellanarius Лешников сънливец
Научно наименование
Уикивидове Muscardinus avellanarius
Linnaeus, 1758
Разпространение
Muscardinus avellanarius range map.png
Обхват на вкаменелости
среден миоцен – настояще

Лешниковите сънливци (Muscardinus avellanarius) са вид дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae), единственият съвременен представител на род Лешникови сънливци (Muscardinus).[2] Разпространени са в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[1] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[3]

Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[3]

Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в хибернация, завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска. През пролетта основната им храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.[3] Бремеността продължава около 15 дни.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Amori, G. et al.. Muscardinus avellanarius. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009.
  2. Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
  3. а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327-332.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България