Лешница (община Гостивар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лешница (Община Гостивар))
Вижте пояснителната страница за други значения на Лешница.
Лешница
Лешница
— село —
Стари къщи в селото
Стари къщи в селото
41.7986° с. ш. 20.8592° и. д.
Лешница
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина634 m
Население3 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV
Лешница в Общомедия

Лешница (изписване до 1945 година: Лѣшница; на македонска литературна норма: Лешница; на албански: Leshnica) е село в Северна Македония в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 3 километра западно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на планината Шар.

Изглед към селото от двора на селската църква „Свети Никола“

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ в селото

В началото на XIX век Лешница е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лешница има 140 жители българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 11 сръбски патриаршистки къщи.[2] В 1905 година всички християнски жители на Лешница са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Лешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Лешница е село в Долнойеловянска община (с център в Здуне) в Горноположкия срез и има 17 къщи със 109 жители българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лешница
  • Аце Нестор Манолов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестнo[7]
  • Аце Несторов Мойсов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно[8]
  • Велян Гергинов (Гюрчинов) Велянов, македоно-одрински опълченец, бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.X.1912 г. неизвестно[9]
  • Глигор Якимов Мойсов, македоно-одрински опълченец,26 годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 10.X.1912 г. - 18.VI.1913 г. убит при Емирица, Кратовско[10]
  • Дилбер Ефтов Новаков, македоно-одрински опълченец, 32 годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно[11]
  • Илия Костадинов, македоно-одрински опълченец, комита в четата на Георги Занков[12]
  • Коста Габров, македоно-одрински опълченец, комита в четата на Георги Занков[13]
  • Марко Стамов Стоянов, македоно-одрински опълченец, 36 годишен; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - 18.VI.1913 г. убит при Емирица, Кратовско[14]
  • Никола Георгиев, македоно-одрински опълченец, местоживеене гр. София; чета на Георги Занков; 17.IX.1912 г. - 22.XII.1912 г.; орден „За храброст“ IV степен[15]
  • Никола Пеев, македоно-одрински опълченец, 28 годишен; бозаджия; I отделение; 4-а рота на 9-а Велешка дружина; 5.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г.; орден „За храброст“ IV степен[16]
  • Петър Маслов Маслов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  5. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  6. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 471.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 126.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 471.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 518.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 135.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лешница_(община_Гостивар)&oldid=11387530“.