Лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лешояд е сборно, несистематично название на различни видове птици от няколко различни и често несвързани филогенетично родове от семейство Ястребови. Обединява ги типа храна която ядат — мършата и някои белези във външния вид.

Лешояди – наименование на представители на древните грабливи птици от семейство Aquilidialie, които се хранят предимно с прясно живо месо. Големината и оцветяването им са еднакви. Притежават характерните за грабливите птици тънки крака с остри нокти и огромна човка, долната част на която е по голяма и върхът и е закривен надолу.

Лешояди в България[редактиране | edit source]

Лешоядите в България са четири вида: Белоглавият (с неопределена глава и шия, обитава високопланинските скали), Черният (черно оперение и бяла глава, обитава планините, предпланините и равнините), Египетският (той е най — дребният от българските лешояди, обитава скалисти проломи и обезлесени планински склонове), и накрая брадатият орел или брадатият Лешояд (той е много рядък, среща се все още на Сините камъни (край Сливен) на някои места в Рила и Пирин) Освен с прясно живо месо Лешоядите се хранят и с влечугии дребни животни. Те са предимно полезни птици в природата – прочистват я от труповете. В България са под закрила. Лешоядите се наричат и месоядни животни, които се хранят с мърша, прясно живо месо – хиени.

Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 3-4, а някои - и по 1-2 яйца и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори на 4-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. [1]В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.[2][3]В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. г.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / Юни 1990: 7.
  2. Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.
  3. Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.
  4. Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.