Лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лешояд е сборно, несистематично название на различни видове птици от няколко различни и често несвързани филогенетично родове от семейство Ястребови. Обединява ги типа храна която ядат — мършата и някои белези във външния вид.

Лешояди – наименование на представители на древните грабливи птици от подсемейство Aquilinae, които се хранят месо от труповете на умрелиживотни. Големината и оцветяването им при двата пола са еднакви. Притежават характерните за грабливите птици здрави крака с остри нокти и закривен клюн.

Лешояди в България[редактиране | edit source]

Лешоядите в България са четири вида: белоглавият (с неоперени глава и шия, обитава високопланинските скали), берният (черно оперение и бяла глава, обитава планините, предпланините и равнините), египетският (той е най — дребният от българските лешояди, обитава скалисти проломи и обезлесени планински склонове), и накрая брадатият орел или брадатият лешояд (той е много рядък, срещал се е в местн. Сините камъни (край Сливен) на някои места в Рила и Пирин). Освен с прясно живо месо лешоядите се хранят и с влечугии дребни животни. Те са предимно полезни птици в природата – прочистват я от труповете. В България са под закрила. Два вида (брадатият и черният) саизчезнали в страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо създаването на трансгранични природни резервати.[1]


Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 3-4, а някои - и по 1-2 яйца и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори на 4-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. [2]В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.[3][4]В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. г.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев Н., Т. Мичев. 1980. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионален симпозиум по проект 8-МАБ „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд“ - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали. С., БАН, 566-575.
  2. Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / Юни 1990: 7.
  3. Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.
  4. Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.
  5. Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.