Либерално-демократическа партия на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Либерално-демократическа партия на Русия
Либерально-Демократическая Партия России
Ръководител Владимир Жириновски
Основана 1991 г.
Идеология Национализъм
Държавна дума
56 / 450
Областни парламенти
174 / 3785
Сайт http://www.ldpr.ru

Либерално-демократическата партия на Русия (на руски: Либерально-Демократическая Партия России; ЛДПР) е дясна националистическа политическа партия в Русия.

От основаването си през 1991 година тя е ръководена от харизматичната и противоречива фигура - Владимир Жириновски. Противопоставяща се и на комунизма и “дивия” капитализъм, партията отбелязва огромен успех през 1993 година на изборите Държавна дума. На тези избори партията получава наи-много гласове. При последните избори през 2011 година партията получава 12% от вота и 56 места в Държавната дума.

Тя се свързва със силни националистически позиции и се концентрира върху реда и законността. Официално партията се описва като центристка, прореформистка демократична партия и призовава за смесена икономика и за възраждането на Велика Русия.

История[редактиране | edit source]

Създаване[редактиране | edit source]

Ефективно многопартийната система в Съветския съюз се появява в края на 1980-те години в резултат на реформите на Горбачов. Официалното законодателство за тази цел е въведено през октомври 1990 година. През април 1991 година Либерално Демократическата Партия на Русия (ЛДПР) става втората официално регистрирана партия в страната. Предшественикът на ЛДПР е Либерално-Демократическата Партия на Съветския съюз, създадена през 1989 година. Откритият лидер на ЛДПР Владимир Жириновски, печели 8% от гласовете по време на президентските избори през 1991. Той подкрепя и опита за преврат през август 1991.

Изборите за Дума[редактиране | edit source]

В изборите Дума през 1993 година про-реформистката партия, подкрепяща Борис Елцин получава само 15% от гласовете, а Комунистическа партия на Руската федерация само 12.4%. Либерално Демократическата Партия на Русия се очертава като победител с 22.9 % от гласовете. Всъщност руското население е разделено на тези които подкрепят реформите на Борис Елцин и на тези които не ги подкрепят. Счита се, че популярността на Жириновски и на неговата партия възниква от недоволството на избирателите от Елцин и от желанието за взимане на некомунистическо решение.

Жириновски печели доверието, като успешно индентифицира проблемите на обикновените руснаци и предлага прости мерки за решаването им.Например той предлага всички лидери на организираната престъпност да бъдат застреляни и всички чеченци да бъдат депортирани от Русия.Много от възгледите на Жириновски са изключително успорвани и успехът на ЛДПР през ранната 1990 година шокира Русия и международните политически среди.

1995-2007[редактиране | edit source]

Избраното за Дума правителство през 1993 година е временно решение и мандата му изтича през 1995. През тези 2 години популярността на Жириновски намалява и през 1995 година неговата партия печели едва половината в сравнение с предишните избори( 11,2%). Комунистите се очертават като победител като получават 22. 3% от гласовете. През изборите в 1999година ЛДПР печели едва 6%, но възставовява своята подкрепа и през 2003 получава 11.5 % от гласовете.

В последните избори през 2007 гоидна Либерално Демократическата Партия на Русия получава 5,660,823 гласа (8.14%) и получава 40 места в Държавната Дума.

Програма[редактиране | edit source]

Целите на Либерално Демократическата Партия на Русия са възраждането на страната като велика сила. Партията се противопоставя и на комунизма и на “дивия” капитализъм произлязъл от руските реформи. ЛДПР подкрепя смесената икономика -частна собственост, но и запазване на активното участие на страната. Във външнополитически план партията набляга на “цивилизацията”. Подкрепя възстановяването на “естествените граници” на Русия, които включват Беларус, Украйна и други съветски страни.Тя вижда обединяването на Беларус и Русия като първа стъпка за възстановяване. ЛДПР вижда САЩ и Западните цивилизации като основна външна заплаха и предлага Русия да вземе страната на ислямистите в борбата срещу САЩ. Партията остро критикува дискриминацията на етническите руснаци в балтийските страни и изисква да им се даде руско гражданство и така да бъдат защитени от дискриминационното законодателство.

В конкретен план главните предложения на ЛДПР включват:

  • Реформа и укрепване на съдебната система;
  • Смъртно наказание за осъдените за тероризъм, предумишлено убийство и други тежки престапления;
  • Премахването на “нетрадиционни” и “фанатични” секти;
  • Държавна собственост върху главните сектори на икономиката- природните ресурси, алхохола, тюрюна и селското стопанство;
  • По-ниски данъци за местното производство;
  • Съединението на Русия с Беларус;
  • Правото на труд;
  • Радикална реформа на системата за социално осигуряване;
  • Държавната подкрепа за научно-интензивни технологии и селското стопанство;
  • Премахването на корупцията в правителството;
  • Руски икономически суверенитет / протекционизъм;
  • Контрол на всички земеделски земи от държавата.

Професор Хенри И. Хейл разграничава главните цели на партията като-национализъм и фокусиране върху законите и реда . Въпреки че често риториката на партията е радикално опозиционна, ЛДПР често гласува “ЗА” правителсвените предложения.Това предполага, че партията получава своето финансиране от Кремъл.

Независимо от името, широкоразпространеното менние извън страната е, че идеологията на партията не е либерална и често е разглеждана като ултранационалистическа партия.

Структура и Членство[редактиране | edit source]

Партията е почти изцяло съсредоточена около харизматичния си лидер Владимир Жириновски. Тя е в съюз с няколко партии от бившите съветски републики включващи Армения , Беларус , Естония и Украйна.Нейните съюзници в Естония подкрепят правата на руските малцинства. През 2003 партията заяви 600,000 члена и издаде 450,000 партийни карти. Според проучване през 2008 година направено от Колтън, Хейл и McFaul- 4% от руското население са привърженици на партията.

Изборни резултати[редактиране | edit source]

  • 1991 президентски избори – 8%
  • 1993 избори Дума - 23%
  • 1995 избори Дума - 11%
  • 1996 президентски избори – 6%
  • 1999 избори Дума - 5,98%
  • 2000 президентски избори – 2,7%
  • 2003 избори Дума - 12%
  • 2004 президентски избори - 2%
  • 2007 избори Дума - 8.8%
  • 2008 президентски избори - 9.35%
  • 2011 избори Дума - 11.7%

Връзки[редактиране | edit source]


Вижте още[редактиране | edit source]