Лига Депортива Университария (Кито)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лига Депортива Университария.

ЛДУ (Кито)
Име на отбор ЛДУ (Кито)
Прозвище Белите (Los Albos)
Лилиите (Los Azucenas)
Студентите (Los Universitarios)
Основан 11 януари 1930
Стадион Естадио де ЛДУ
Капацитет 55.400
Президент Еквадор Карлос Аройо
Старши треньор Уругвай Хорхе Фосати
Първенство Серия А
2008 2-ро
Спонсор Холцим
Екипировка Умбро
Домакин
Гост

Лига Депортива Университария де Кито (на испански Liga Deportiva Universitaria de Quito) е еквадорски футболен отбор от столицата Кито. Известен е още като ЛДУ (Кито), Лига де Кито и Ла Лига. Това е единственият отбор от тази държава, печелил международни титли - Копа Либертадорес през 2008 г. и Рекопа Судамерикана през 2009 г. Освен това е деветкратен шампион на Еквадор, по този показател е на четвърто място в Еквадор.

История[редактиране | edit source]

Отборът през 30-те г. на 20 век

Историята на отбора може да бъде проследена до 1918 г., когато студенти от Универсидад Сентрал дел Екуадор сформират футболен тим. На 11 януари 1930 г. под ръководството на д-р Боливар Леон официално е основан спортен клуб Лига Депортива Университария де Кито, който в ранните си години освен футбол, практикува и други спортове като баскетбол, лека атлетика, бокс, бейзбол, плуване, тенис на маса и шахмат. Д-р Леон измисля дизайна на първия екип на отбора - червена буква U върху бяла фланелка. Сред първите играчи са Карлос Андраде Марин, Освалдо Москера, Алфонсо Севалоси Алфонсо Троя, Хорхе Сапатер, Едуардо Флорес, Сезар Гонсалес и др. Още през 1932 г. ЛДУ печели първата си титла, ставайки шампион на аматьорското първенство на провинция Пичинча (по това време футболът се практикува все още на аматьорско ниво, а освен това няма общонационално аматьорско първенство). Студентите печелят това първенство още два пъти - през 1952 и 1953 г.

През 1954 г. аматьорската футболна асоциация на Пичинча се трансформира в професионална и започва да организира професионално първенство за отборите от Кито и Амбато. Това е Кампеонато Професионал Интерандино, който заедно със стартиралия четири години по-рано Кампеонато Професионал де футбол де Гуаякил представлява най-високото ниво на футбола в страната. Победителите в тях обаче не се водят като шампиони на Еквадор до 1957 г., когато първите два (по-късно четири) отбора от всяко първенство започват да играят мачове помужду си за тази титла. ЛДУ не успява да спечели този финален турнир, въпреки че доминира в Интерандино с шест титли (1954, 1958, 1960, 1961, 1966, 1967) и пет втори места. Първите чужденци в отбора идват в края на 50-те и през 60-те години - след тях са бразилецът Жозе Гомеш Ногейра, чилиецът Роман Сото и парагваецът Хосе Мария Окампо и уругваецът Франсиско Бертоки.

Оскар Субия

През 1967 г. вместо регионални турнири започва да се организира едно общонационално първенство - Серия А. ЛДУ се започва участието си в него през 1968 г. и само година по-късно триумфира за първи път в историята си като шампион на Еквадор. В този шампионски отбор освен Жозе Гомеш Ногейра и Франсиско Бертоки личат имената на Хорхе Тапия, Армандо Лареа, Карлос Риос, Сантяго Але, Енрике Портия и Рамиро Тобар. Успехът осигурява на ЛДУ правото на участие в турнира Копа Либертадорес, където достига втората фаза, а Бертоки и Оскар Мас от Ривър Плейт стават голмайстори с по 9 гола. Успехите на ЛДУ обаче не траят дълго - през 1972 г. отбърт завършва на предпоследно място в осемчленната Серия А и тъй като в нея има място само за четири отбора от провинция Пичинча, трябва да играе плейоф срещу най-добрият отбор от Пичинча в Серия Б - Универсидад Католика. ЛДУ губи мача и изпада в Серия Б, а след това и в по-долна дивизия. През 1974 г. отборът отново е в Серия А и дори успява да спечели втората си шампионска титла, а година по-късно - и третата. При съответните участия в Копа Либертадорес тимът стига два пъти до полуфинал. В основата на тези поредни успехи са колумбийският треньор Лионел Монтоя и играчите Поло Карера, Оскар Субия, Хорхе Тапия, Густаво Тапия, Валтер Маесо, Хуан Карлос Гомес, Рамиро Тобар, Хуан Хосе Перес и Роберто Сусман.

Контрастирайки на успехите от 70-те, 80-те години са безплодни, като най-добрите постижения са второ място през 1981 г., участие в Копа Либертадорес перз 1982 г. и голмайсторската титла на Пауло Сезар през 1981 г.

Преди началото на мача срещу Сан Лоренцо (Арж) от Копа Америка 2008

От 1990 г. насам ЛДУ отново е в период на успехи, добавяйки във витрината си още шест шампионски титли - през 1990, 1998, 1999, 2003, 2005 A и 2007. През 2004 г. отборът за играе полуфинал за Копа Судамерикана. На 2 юли 2008 г. триумфира с трофея след 4:2 в първия и 1:3 във втория мач срещу бразилския Флуминензе и 3:1 при изпълнението на дузпи. В герой за ЛДУ се превръща ветеранът Хосе Франсиско Севалос, който спасява три дузпи. Голмайстори за отбора от Кито са Клаудио Билер, Хофре Герон, Хайро Кампос, Патрисио Урутия и Луис Боланьос, а при дузпите точни са Урутия, Франклин Салас и Герон. Победата дава право на участие в Световното клубно първенство през същата година. Там ЛДУ, първият участник в турнира, който не е от Бразилия или Аржентина, губи на финала от Манчестър Юнайтед с 1:0. През 2009 г. пък еквадорците печелят Суперкупата на Южна Америка - Рекопа Судамерикана, побеждавайки с 1:0 и 3:0 бразилския Интернасионал с голове на Билер (2), Карлос Еспинола и Енрике Вера.

Стадион[редактиране | edit source]

Файл:Casa Blanca 5.jpg
Естадио де ЛДУ

До 1997 г. ЛДУ играе домакинските си мачове на Естадио Олимпико Атахуалпа, където освен него домакинстват националният отбор, Депортиво, Ел Насионал, Универсидад Католика и Аукас. Между 1995 и 1997 г. е построен нов стадион - Естадио де Лига Депортива Университария. Със своите 55.400 места той е най-големият в Кито и втори по големина в Еквадор, след този на Барселона (Гуаякил), който побира 83.835 зрители. Естадио де Лига Депортива е известен като Бялата къща (La Casa Blanca), защото отвънка е боядисан в бяло.

Фенове[редактиране | edit source]

ЛДУ е отборът с най-много фенове в Кито и е на второ място по този показател в страната след Барселона (Гуаякил).[1] Ултрасите наричат себе си Бялата смърт (La Muerte Blanca) и по време на домакинските мачове заемат южната трибуна на стадиона, подкрепяйки отбора с големи знамена, факли и барабани.

Съперничества[редактиране | edit source]

Суперкласико де Кито, 2005 г.

Най-дългопродължаващото съперничество е с Аукас, отбор от южен Кито, основан през 1945 г. Дербито между двата отбора е наречено Ел Суперкласико де Кито (Супердербито на Кито). Още първите срещи са много успорвани. Аукас и Депортиво Еквадор трябва да определят отбора, който печели промоция в по-горна дивизия. Футболният съюз решава те спорят за мястото и с последния от първа дивизия - ЛДУ. В първата среща Аукас побеждава Депортиво, а след това Депортиво решава да се оттегли. На 11 февруари 1945 г. ЛДУ и Аукас завършват наравно. Седмица по-късно ЛДУ води до до деведесатата минута с 2:1 и хронометристът обявява край на мача, но съдията не забелязва това и в 92-ата минута Аукас вкарва изравнително попадение. От ЛДУ настояват за смяна на рефера преди двете продължения по 15 минути, но искането им не е изпълнено. В продълженията не падат голове. След това е взето соломоновско решение и двата отбора да получат право да играят в горната дивизия.[2] Най-големите победи на ЛДУ в дербито са 8:0 през 1989 г. и 6:0 през 1960 и 1964 г., а най-големите загуби - 7:0 през 1947 и 5:1 през 2004 г. От 2006 г. Ел Суперкласико не се провежда, защото Аукас изпада в Серия Б.

Други дербита с участието на ЛДУ са Ел Класико Капиталино срещу Депортиво (Кито), мачовете срещу Ел Насионал, ЕСПОЛИ, несъществуващия вече Политекнико, Барселона (Гуаякил) и Емелек.

Емблема[редактиране | edit source]

Настоящата емблема на ЛДУ е бяла буква U на фона на обърнат равностранен триъгълник, който е наповина син и наполовина червен - цветовете на знамето на Кито. Въведена е през 90-те години. Преди това емблемата е била червена буква U. След представянето на новата емблема през голяма част от времето над нея има няколко сини звезди, символизиращи шампионските титли на отбора. По-късно те са махнати, а след спечелването на Копа Либертадорес през 2008 г. са заменени от една жълта звезда. Втора жълта звезда е добавена след спечелването на Рекопа Судамерикана.

Състав - 2009 г.[редактиране | edit source]

Пост Играч
1 Flag of Ecuador.svg В Хосе Франсиско Севалос
2 Flag of Argentina.svg З Норберто Араухо
3 Flag of Ecuador.svg З Ренан Кале
4 Flag of Ecuador.svg З Паул Амброси
5 Flag of Ecuador.svg З Улисес де ла Крус
6 Flag of Ecuador.svg Х Педро Ларея
7 Flag of Ecuador.svg Х Едисон Мендес
9 Flag of Ecuador.svg Н Валтер Калдерон
10 Flag of Ecuador.svg Х Кристиан Лара
11 Flag of Ecuador.svg Н Франклин Салас
12 Flag of Ecuador.svg В Луис Карлос Еспиноса
13 Flag of Ecuador.svg З Нейсер Реаско
14 Flag of Ecuador.svg Х Диего Калдерон
15 Flag of Ecuador.svg З Вилиан Араухо
16 Flag of Argentina.svg Н Клаудио Билер
17 Flag of Ecuador.svg Н Дани Вера
18 Flag of Ecuador.svg Х Гонсало Чила
19 Flag of Argentina.svg Н Клаудио Граф
Пост Играч
20 Flag of Paraguay.svg Х Енрике Вера
22 Flag of Ecuador.svg В Александер Домингес
23 Flag of Ecuador.svg З Хайро Кампос
24 Flag of Ecuador.svg Х Габриел Еспиноса
25 Flag of Ecuador.svg В Даниел Витери
27 Flag of Ecuador.svg Н Виктор Еступинян
33 Flag of Ecuador.svg З Карлос Еспинола
50 Flag of Ecuador.svg Х Дани Вака
51 Flag of Ecuador.svg Х Милер Боланьос
52 Flag of Ecuador.svg Х Исраел Чанго
53 Flag of Ecuador.svg Х Едуардо Боне
54 Flag of Ecuador.svg Х Кристиан Хуртадо
55 Flag of Ecuador.svg Х Педро Ромо
56 Flag of Ecuador.svg Х Сигифредо Аройо
57 Flag of Ecuador.svg Х Давид Наварете
Flag of Ecuador.svg Х Алфонсо Обрегон
Flag of Ecuador.svg Х Едер Вака

Известни бивши играчи[редактиране | edit source]

Успехи[редактиране | edit source]

Национални[редактиране | edit source]

Международни[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Club World Cup Profile: Liga Deportiva Universitaria de Quito
  2. Una tradición llamada "superclásico"

Външни препратки[редактиране | edit source]