Лигнитни въглища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лигнитни въглища
Мина Чукурово за лигнитни въглища

Лигнитните въглища, или само лигнит, са вид въглища, които имат най-ниската степен на промяна (петрификация) и съответно най-ниската калоричност.

В тях могат често да се намерят доста големи останки от дървета, клони, листа и други органични останки. Съдържанието на въглерод е ниско, около 50-55%, а на кислород, азот, водород и сяра е високо. Пепелното съдържание е високо - до около 50%. За сравнение, въглищата в „Марица Изток“ са с по-ниска калоричност от 1/3 от украинския чернозем.

Независимо от това, когато находището е голямо и условията позволяват евтин добив, е подходящо да се използват в електроцентрали. Поради голямото съдържание на сяра е задължително да се строят сероочистващи съоръжения. Например централите в „Марица Изток“ изхвърлят във въздуха 1 000 тона серен диоксид дневно (за сравнение, първата газова атака в Първата световна война е осъществена със 180 тона хлор) или 365 000 t годишно. След построяването на сероочистващите инсталации емисиите ще спаднат до 20 000 t годишно.

Находища на лигнитни въглища в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Източномаришки басейн - запасите възлизат на около 3,2 млрд.т.
  • Софийски лигнитен басейн - находища - Габер, Алдомировци, Станянци, Чукурово, мина Болшевик, Кътина. Общите запаси са 840 млн.т.
  • Ломски лигнитен басейн | Елховски басейн | Самоковски басейн - не се разработват.
  • По-малки залежи на лигнитни въглища има в Разложко /60 млн.т./, Кюстендилско /20млн.т./, Гоце Делчевско, Старозагорско.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Полезни изкопаеми на България