Лизинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лизнгът е инструмент за финансиране, който представлява възмездно предоставяне на право на временно ползване на движимо имущество или недвидижим имот, предоставен от лизингодател на друго лице (обикновено наричано лизингополучател или наемател). В замяна лизингополучателят получава изключително право на владеене върху предоставеното му имущество срещу възмездяване на лизингодателя чрез постоянни или предварително договорени плащания.

Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 - 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договор за наем. В България съществуват два вида лизинг: финансов лизинг и оперативен лизинг. Договорът се сключва между две страни – Лизингодател и Лизингополучател. По силата на този договор Лизингодателят, който е собственик на лизинговата вещ (освен при сублизинг), я предоставя за ползване на Лизингополучателя, който заплаша лизингови вноски за това ползване.

Финансов лизинг[редактиране | edit source]

Финансовият лизинг осигурява улеснение при извършването на покупко-продажба на определен актив, когато купувачът не разполага с цялата сума. При този вид лизинг Лизингодателят или вече е собственик, или по искане на Лизингполучателя става собственик на дадена вещ и я предоставя за ползване на Лизингополучателя. Лизинговата вещ се ползва от Лизингополучателя, който плаща всякакви разходи, свързани с вещта (данъци, такси, застраховки и т.н.) и който носи изцяло риска от погиване на вещта. С всяка месечна лизингова вноска Лизингополучателят плаща част от цената на вещта и плаща лихва, заради разсрочването на плащането. След изплащането на последната вноска Лизингополучателят е заплатил цялата цена на вещта и Лизингодателят му прехвърля и собствеността на вещта. Този вид лизинг може да се използва при закупуването на всякакви стоки – при закупуването на автомобили, техника, офис оборудване, производствени машини и т.н. В повечето случаи клиентът иска да закупи стоката от доставчика, но не разполага с или не иска да плати продажната ѝ цена наведнъж. Затова клиентът (лизингополучател) взима стоката на лизинг от доставчика или се обръща към специализирано лизингово дружество. В повечето случаи клиентът (лизингополучател) плаща някаква първоначална вноска или самоучастие от цената на вещта, а останалата част от цената се разделя на месечни вноски, към които обикновено се добавя и лихва. До окончателното изплащане на лизинговия актив Лизингодателят е негов собственик. Това защитава Лизингодателя, защото ако Лизингополучателят не плаща лизинговите вноски, Лизингодателят има право да си върне лизинговата вещ. Така самата вещ служи за обезпечение на лизинговите вноски. След като вещта бъде напълно изплатена от Лизингополучателя на Лизингодателя, последният прехвърля собствеността на Лизингополучателя.

За да може едно дружество да извършва финансов лизинг по занятие, то трябва да е лицензирано от Българска Народна Банка и да отговаря на изискванията на Закона за кредитните институции и на Наредба №26 на БНБ за финансовите институции.

Оперативен лизинг[редактиране | edit source]

Оперативният лизинг е наемно отношение, което не е задължително да завърши с покупко-продажба. През срока на действие на договор за оперативен лизинг Лизингополучателят плаща на Лизингодателя лизингови вноски за ползването на вещта. С всяка една вноска Лизингополучателят плаща наем за ползването на вещта и малка част от продажната цена на вещта, която да компенсира амортизацията ѝ. В края на договора Лизинополучателят може да доплати остатъчна стойност на актива, за да стане негов собственик, но не е задължен да го направи. Той ще има следния избор:

  • Да се откаже да придобива вещта и платените от него до момента лизингови вноски да останат само наемни вноски за ползването на вещта. В този случай Лизингополучателят се отказва от платената от него до момента част от продажната цена на вещта;
  • Да доплати и останалата част от продажната цена на вещта (остатъчна стойност) и да стане и собственик на вещта. В този случай крайният резултат е като при финансовия лизинг;
  • Да върне лизинговата вещ и да поиска платената от него до момента част от продажната цена на вещта да се използва като първоначална вноска за взимането на друга вещ от същия доставчик.

Този вид лизинг се използва най-често от производителите или търговците на по-скъпи или по-специализирани стоки. Така например дилър на определена марка автомобили би могъл да си осигури повече продажби или постоянна клиентска база за неговите автомобили като използва този вид лизинг. Клиентът иска да ползва даден автомобил и плаща на дилъра първоначална вноска за автомобила, взима го, за да го ползва. и всеки месец плаща лизингови вноски за това ползване. След изтичане на лизинговия период (например след 2-3 години), Лизингополучателят може да доплати остатъчната стойност на автомобила и да стане негов собственик или може да върне лизинговия автомобил и без да плаща нова първоначална вноска да взема друг, например по-нов или по-скъп.

Източници[редактиране | edit source]