Лизип
|
||||||||
Лизип (на старогръцки: Λύσιππος) е древногръцки скулптор и архитект от 4 в. пр.Хр.
Той е последовател на известния скулптор Поликлет. Сред работите, считани са негови са Ерос опъващ лък (има различни копия; най-доброто стои в Британския музей; Агиас (статуя на атлет, позната от мраморното копие, намерено и запазено в Делфи); Изтощеният Херкулес и Апоксиомен, познат от римското мраморно копие, изложено в Ватикански музей.
Лизип е бил и личен скулптор на Александър Македонски. Според Плиний Стари, той е изработил повече от 1500 творби, всички от които от бронз.
Неговият ученик Харес от Линдос е конструирал Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят.
Една скулптура на Александър днес стои изложена в Лувъра във Франция. Лизип, заедно със Скопас и Праксител, се считат за тримата най-велики скулптори от късния класическия период, носещи прехода към Елинистичекия период на Древна Гърция.
Има мнения, че бронзовата глава на тракийския владетел Севт III, открита при могилата Голяма косматка е дело на Лизип, или на друг творец от неговия кръг.
[редактиране] Статуи на Лизип
-
Ерос, опъващ лък - Рим, Музей Капитолия
-
Апоксиомен, Ватикански музеи
