Ликаония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен регион Анатолия, Мала Азия

Ликаония (Lycaonia, на гръцки: Λυκαονία) e през древостта територия в Мала Азия. Граничи на изток с Кападокия, на север с Галатия, на запад с Фригия и Писидия, Исаврия и Киликия. На север е равна пустиня, на юг е планински терен, неплодороден и подхождащ най-вече за овцевъдство. Столица е бил Иконион.

Народът, ликаонийците, имал свой език и изглежда не e принадлежал нито към семитите, нито към индогерманите. Прародител на ликаонийците е Ликаон, син на Пелазг. Ликаонийците остават независими от персите, но са завладени от македоните и римляните. Ликаония става през 25 пр.н.е. част от провинция Галатия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Sir W. M. Ramsay, Historical Geography of Asia Minor (1890), Historical Commentary on Galatians (1899) and Cities of St Paul (1907)
  • An article on the topography in the Jahreshefte des Oesterr. Archaeolog. Instituts, 194 (Beiblatt) pp. 57-132.