Лиляна Димитрова
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Лиляна Димитрова.
| Лиляна Димитрова | |
| деятелка на младежкото комунистическо движение в България | |
 Паметник в Шумен | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Братска могила (Пловдив), Пловдив, Република България |
| Учила в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | Българска комунистическа партия (1939 г.) |
| Лиляна Димитрова в Общомедия | |
Лиляна Николова Димитрова, с псевдоним Блага, е деятелка на младежкото и работническо комунистическо движение в България. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Цариград, Османската империя на 17 юли 1918 година. През 1937 г. става член на Работническия младежки съюз. Като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет е активен член на Българския общ народен студентски съюз. От 1939 г. е член на БКП. За активна антидържавна дейност 2 пъти е интернирана.
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. В началото на юли 1941 г. преминава в нелегалност. Работи като секретар на районен комитет на РМС, член и секретар на областния комитет на РМС в София. През юни 1942 г. е арестувана и интернирана в женския отдел „Свети Никола“ на концлагера Гонда вода, откъдето само след няколко дни избягва.
Отново се връща в София и работи като секретар на Областния комитет и член на ЦК на РМС. Организира акции и масови демонстрации на софийската работническа младеж. Страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между улиците „Искър“ и „Екзарх Йосиф“ (недалеч от Сточна гара)[1].
Въпреки слабото ѝ зрение в началото на 1944 г. е изпратена в Пловдив за секретар на Областния комитет на РМС. Там е почти безпомощна в непознатия град и това се оказва фатално за нея. През юни е в Стария град, когато полицията организира там блокада. Димитрова се скрива в кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатата жена. Отива и вика полиция. Организират полицейска засада, обграждат я, предлагат ѝ да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си и започва неравна престрелка. Димитрова оставя последния патрон за себе си, прострелва се и загива на 27 юни 1944 г., само 20 дни преди да навърши 26 години[1].
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Тленните останки на Лиляна Димитрова се съхраняват в криптата на Братската могила в Пловдив в метален саркофаг към монумента[2].
Лиляна Димитрова е представяна в групата на Петимата от РМС. Към нейната ярка личност проявява интерес поетесата Блага Димитрова – написва поемата „Лиляна“, издадена като книга през 1959 г.[1].
Паметната плоча на Лиляна Димитрова в Пловдив е поругана навръх 7 ноември 2012 г. Анонимни извършители надраскват със спрей „Така умират безродниците“. Младежкото обединение в БСП излиза с остър протест срещу акта, определен като „израз на мародерски манталитет“[3].
В провинция Хавана (Република Куба) с помощта на български специалисти в 1971-1973 г. е построена опитна селскостопанска станция "Лиляна Димитрова" (Estacion Experimental Horticola "Liliana Dimitrova")[4], през 1985 г. конвертирани в селскостопанския институт "Лиляна Димитрова" (Instituto de Investigaciones Hortícolas "Liliana Dimitrova").
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в С последния куршум Лиляна Димитрова убива себе си, сайт на в. „Труд“, 4 юли 2015 г., посетен на 11 юли 2016 г.
- ↑ Братската могила пази тленните останки на Лиляна Димитрова, „Под тепето“, 2 декември 2013 г., посетен на 11 юли 2016 г.
- ↑ Поругаха плочата на Лиляна Димитрова Архив на оригинала от 2017-02-16 в Wayback Machine., Plovdiv online, 7 ноември 2012 г., посетен на 11 юли 2016 г.
- ↑ Raisa Pages. Los investigadores de la Liliana Dimitrova trabajan para que el pueblo pueda consumir hortalizas durante todo el ano // "Granma" 3 de junio 1983.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, ДИ „Народна просвета“, С., 1983, с. 212