Лил Джон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лил Джон
Lil Jon.jpg
На извънредната премиера на Хало 3 в Атланта,
септември 2007.
Име Джонатан Мортимър Смит
Други имена Лил Джон
Роден 27 януари 1971 г. (1971-01-27) (43 г.)
Атланта, Джорджия, САЩ
Активни години 1993 —
Лил Джон в Общомедия

Джонатан Мортимър Смит (на английски: Jonathan Mortimer Smith),[1][2] по-известен със сценичното си име Лил Джон (на английски: Lil Jon), е американски рапър, актьор и музикален продуцент, член на групата Lil Jon & the East Side Boyz. Лил Джон формира групата през 1997 година и тя издава няколко албуми оттогава до 2004 година. Отделно от нея той продуцира много други хитови сингли.

Живот и кариера[редактиране | edit source]

Лил Джон е роден и израснал в Атланта, Джорджия. Учи в гимназия "Дъглас", а по-късно завършва щатския университет в Охайо през 1993 г., след което се мести обратно в Атланта, за да започне официално музикалната си кариера. Заедно с Лил Сам (Lil Sam) и Лил Бо (Lil Bo) основават триото "Lil Jon & the Eastside Boyz. Въпреки ангажиментите си като изпълнител и продуцент на групата, Джон се изявява и като диджей в най-различни клубове по целия свят.

Работи за "So So Def Recordings" между 1993 и 2000 г. Лил Джон & Момчетата От Източната Част (от англ. East Side Boyz - бел.ред.) подписват договор с базирания в Атланта лейбъл "Mirror Image Records" и техен разпространител стават "Ichiban Records". През 1997 дебютират с албума "Get Crunk, Who U Wit: Da Album". В него са включени синглите "Who U Wit?" и "Shawty Freak a Lil' Sumthin'", втория от които излиза през 1998. И двата сингъла влизат в класацията на Билборд за най-горещите R&B/Hip-Hop песни, съответно на 70-та и 62-ра позиции.

Под шапката на "BME Recordings", през 2000 година излиза втория им албум озаглавен "We Still Crunk" - първия сингъл "I Like Dem Girlz" става хит, достигайки 55-та позиция в R&B чарта, а в ежеседмичния "Hot Rap Tracks" застава на 3-то място.

Бандата подписва с "TVT Records" през 2001 г., дебютирайки в новия лейбъл с "Put Yo Hood Up", който съдържа в себе си както издавани парчета, така и нови. Първият им сингъл станал известен в цяла Америка е "Bia' Bia'", песен, посветена и написана за приятелката на Лил Джон по това време. Като гост-изпълнители се появяват рапърите Лудакрис (Ludacris), Ту Шорт (Too $hort), Биг Кеп (Bigg Kapp), както и рап изпълнителката Чайна Уайт (Chyna Whyte). "Bia' Bia'" достига 97-мо място в чарта "Горещите 100" и 47-мо в R&B чарта на Билборд.

През 2002 г. групата издава албума "Kings of Crunk", който ги популяризира в цял свят. Първият сингъл "I Don't Give A...", в който гост-изпълнители са Мистикъл и Крейзи Боун, достига 50-та позиция в R&B чарта. Следващият им сингъл е колаборация с друга рап група от Атланта - Близнаците Ин и Ян (от анг. Ying Yang Twins - бел.ред), озаглавен "Get Low" и веднага става популярен в цялата страна - диджеите по нощните клубове го въртят нон-стоп и той достига топ десет на "Горещите 100".

Следва албумът "Crunk Juice" през 2004 г., начело с клубния запис "What U Gon' Do" в който гост-изпълнител е Лил Скрапи (Lil Scrappy) . "What U Gon' Do" достига 22-ра позиция в "Горещите 100", 13-та в R&B и 5-та в Hip-Hop. Следва мелодичната "Lovers & Friends" с участието на Ъшър и Лудакрис (Ludacris), която застава на 1-во място в Rap класацията, на 2-ро в R&B и се установява за постоянно на 3-та позиция в "Горещите 100" - най-популярния и зачитан Билборд чарт, в който участие взимат само най-слушаните песни от най-различни музикални стилове.

През 2006 се разделя с 'Ийст Сайд' момчетата, за да започне солова кариера. Започва да работи по солов проект наречен "Crunk Rock" през месец Май на същата година, като почти сам продуцира и организира всичко. Въпреки всичко албума е много очакван и заради прогнозираните милиони продажби, ръководството на лейбъла отказва да отстъпи правата и проекта е замразен. Неочаквано "TVT Records" обявява банкрут по-късно същата година и Лил Джон подава мултимилионен съдебен иск срещу тях, заради неспазени клаузи по договора му. В крайна сметка обаче го оттегля, след като ръководството се съгласява да го трансферира в "The Orchard", като същите го освобождават от всякакви задължения, засягащи правата му над "Crun Rock". Албума излиза успешно през 2010.

Паралелно с музикалната си кариера, Лил Джон се занимава с няколко различни видове бизнес - през 2002 пуска собствена енергийна напитка наречена "Crunk!", която достига рекордните 15 милиона долара от продажби през 2008. Освен талантлив музикант, Джон е и талантлив бизнесмен - пуска собствена линия очила на марката "Oakley", отваря своя винарна, наречена "Little Jonathan Winery" в която се произвеждат Мерло, Шардоне, Каберне Совиньон и заедно с групата си работи над проекта "Lil' Jon and The East Side Boyz American Sex Series" чрез който реализират и печеливша порно поредица. И успява да направи всичко това в рамките само на една година - 2004. Списание "Форбс" (Forbes) през 2008-ма съобщава, че през същата година приходите на Лил Джон възлизат общо на 11 милиона щатски долара.

Албуми[редактиране | edit source]

Година Соло
2010 Crunk Rock
Година Със The East Side Boyz
1997 Get Crunk, Who U Wit: Da Album
2000 We Still Crunk!!
2001 Put Yo Hood Up
2002 Kings of Crunk
2003 Certified Crunk
2003 Part II
2004 Crunk Juice
2010 Crunk Rock

Солова кариера[редактиране | edit source]

Той е известен и като музикален продуцент. Негово дело са хитовите парчета “Salt Shaker” на Ying Yang Twins, “Yeah!” на Usher, “Freek-a-Leek” на Petey Pablo, “Shorty Wanna Ride” на Young Buck, “Shake That Monkey” на Too Short, “Let’s Go” на Trick Daddy, и “Girlfight” на Brooke Valentine.

Филмография[редактиране | edit source]

Личен живот[редактиране | edit source]

Лил Джон е голям фен на Atlanta Thrashers. В блога на NHL.com той пише, че неговият син играе хокей на лед. През 2007 година Лил Джон влиза в книгата на Гинес като притежател на най-големия диамантен накит “Crunk Aint Dead”. 73-каратовият диамантен аксесоар, който е допълнен с 18-каратово бяло и жълто злато, е оценен на $500,000. Размерът 15,2 х 19 cm и дебел 2.5 cm. Диамантеният рапър също е известен със своята чаша с диаманти, на която пише PIMP, която за рапърите означава много повече от „сводник".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Alana Semuels. Rappers hear siren song of opportunity. // LA Times, 2007-03-12. Посетен на 2009-09-27.
  2. Jason Birchmeier. Lil Jon: Biography. // allmusic.com. Посетен на 2008-04-11.

Външни препратки[редактиране | edit source]