Лил Джон
| Лил Джон | |
 На извънредната премиера на „Хало 3“ в Атланта, септември 2007 г. | |
| Други имена | Лил Джон |
|---|---|
| Роден | Джонатан Мортимър Смит |
| Активност | 1993 — |
| Уебсайт | liljon.com |
| Лил Джон в Общомедия | |
Джонатан Мортимър Смит (на английски: Jonathan Mortimer Smith),[1][2] по-известен със сценичното си име Лил Джон (на английски: Lil Jon), е американски рапър, актьор и музикален продуцент, член на групата Lil Jon & the East Side Boyz. Лил Джон формира групата през 1997 година и тя издава няколко албуми оттогава до 2004 година. Отделно от нея той продуцира много други хитови сингли.
Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Лил Джон е роден и израснал в Атланта, Джорджия. Учи в гимназия „Дъглас“, а по-късно завършва щатския университет в Охайо през 1993 г., след което се мести обратно в Атланта, за да започне официално музикалната си кариера. Заедно с Лил Сам (Lil Sam) и Лил Бо (Lil Bo) основават триото „Lil Jon & the Eastside Boyz“. Въпреки ангажиментите си като изпълнител и продуцент на групата, Джон се изявява и като диджей в най-различни клубове по целия свят.
Между 1993 и 2000 г. работи за „So So Def Recordings“. „Лил Джон & Момчетата от Източната част“ (от англ. East Side Boyz – бел.ред.) подписват договор с базирания в Атланта лейбъл „Mirror Image Records“ и техен разпространител стават „Ichiban Records“. През 1997 г. дебютират с албума „Get Crunk, Who U Wit: Da Album“. В него са включени синглите „Who U Wit?“ и „Shawty Freak a Lil' Sumthin'“, втория от които излиза през 1998 г. И двата сингъла влизат в класацията на Билборд за най-горещите R&B/Hip-Hop песни, съответно на 70-а и 62-ра позиции.
Под шапката на „BME Recordings“ през 2000 г. излиза вторият им албум, озаглавен „We Still Crunk“. Първият сингъл „I Like Dem Girlz“ става хит, достигайки 55-а позиция в R&B чарта, а в ежеседмичния „Hot Rap Tracks“ застава на 3-то място.
Бандата подписва с „TVT Records“ през 2001 г., дебютирайки в новия лейбъл с „Put Yo Hood Up“, който съдържа в себе си както издавани парчета, така и нови. Първият им сингъл станал известен в цяла Америка е „Bia' Bia'“, песен, посветена и написана за приятелката на Лил Джон по това време. Като гост-изпълнители се появяват рапърите Лудакрис (Ludacris), Ту Шорт (Too $hort), Биг Кеп (Bigg Kapp), както и рап изпълнителката Чайна Уайт (Chyna Whyte). „Bia' Bia'“ достига 97-о място в чарта „Горещите 100“ и 47-о в R&B чарта на Билборд.
През 2002 г. групата издава албума „Kings of Crunk“, който ги популяризира в цял свят. Първият сингъл „I Don't Give A...“, в който гост-изпълнители са Мистикъл и Крейзи Боун, достига 50-а позиция в R&B чарта. Следващият им сингъл е колаборация с друга рап група от Атланта – Близнаците Ин и Ян (от анг. Ying Yang Twins – бел.ред), озаглавен „Get Low“ и веднага става популярен в цялата страна – диджеите по нощните клубове го въртят нон-стоп и той достига топ десет на „Горещите 100“.
Следва албумът „Crunk Juice“ през 2004 г., начело с клубния запис „What U Gon' Do“ в който гост-изпълнител е Лил Скрапи (Lil Scrappy). „What U Gon' Do“ достига 22-ра позиция в „Горещите 100“, 13-а в R&B и 5-а в Hip-Hop. Следва мелодичната „Lovers & Friends“ с участието на Ъшър и Лудакрис (Ludacris), която застава на 1-во място в Rap класацията, на 2-ро в R&B и се установява за постоянно на 3-та позиция в „Горещите 100“ – най-популярния и зачитан Билборд чарт, в който участие взимат само най-слушаните песни от най-различни музикални стилове.
През 2006 г. се разделя с 'Ийст Сайд' момчетата, за да започне солова кариера. Започва да работи по солов проект наречен „Crunk Rock“ през месец Май на същата година, като почти сам продуцира и организира всичко. Въпреки всичко албума е много очакван и заради прогнозираните милиони продажби, ръководството на лейбъла отказва да отстъпи правата и проекта е замразен. Неочаквано „TVT Records“ обявява банкрут по-късно същата година и Лил Джон подава мултимилионен съдебен иск срещу тях, заради неспазени клаузи по договора му. В крайна сметка обаче го оттегля, след като ръководството се съгласява да го трансферира в „The Orchard“, като същите го освобождават от всякакви задължения, засягащи правата му над „Crun Rock“. Албума излиза успешно през 2010 г.
Паралелно с музикалната си кариера, Лил Джон се занимава с няколко различни видове бизнес – през 2002 г. пуска собствена енергийна напитка наречена „Crunk!“, която достига рекордните 15 милиона долара от продажби през 2008. Освен талантлив музикант, Джон е и талантлив бизнесмен – пуска собствена линия очила на марката „Oakley“, отваря своя винарна, наречена „Little Jonathan Winery“ в която се произвеждат Мерло, Шардоне, Каберне Совиньон и заедно с групата си работи над проекта „Lil' Jon and The East Side Boyz American Sex Series“, чрез който реализират и печеливша порно поредица. И успява да направи всичко това в рамките само на една година – 2004. Списание „Форбс“ (Forbes) през 2008 г. съобщава, че през същата година приходите на Лил Джон възлизат общо на 11 милиона щатски долара.
Албуми[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Соло |
|---|---|
| 2010 | Crunk Rock |
| Година | Със The East Side Boyz |
| 1997 | Get Crunk, Who U Wit: Da Album |
| 2000 | We Still Crunk!! |
| 2001 | Put Yo Hood Up |
| 2002 | Kings of Crunk |
| 2003 | Certified Crunk |
| 2003 | Part II |
| 2004 | Crunk Juice |
| 2010 | Crunk Rock |
Солова кариера[редактиране | редактиране на кода]
Той е известен и като музикален продуцент. Негово дело са хитовите парчета „Salt Shaker“ на Ying Yang Twins, „Yeah!“ на Usher, „Freek-a-Leek“ на Petey Pablo, „Shorty Wanna Ride“ на Young Buck, „Shake That Monkey“ на Too Short, „Let’s Go“ на Trick Daddy, и „Girlfight“ на Brooke Valentine.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 2004: Купон на борда
- 2005: Да станеш шеф
- 2005: Хип-хоп сладурани: Лас Вегас
- 2006: Романтичен филм
- 2006: Страшен филм 4
- 2007: Class of 3000
- 2008: Дим и огледала
- 2009: Пич, оправи ми колата! международно
- 2010: Freaknik: The Musical
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Лил Джон е голям фен на Atlanta Thrashers. В блога на NHL.com той пише, че неговият син играе хокей на лед.
През 2007 година Лил Джон влиза в книгата на Гинес като притежател на най-големия диамантен накит „Crunk Aint Dead“. 73-каратовият диамантен аксесоар, който е допълнен с 18-каратово бяло и жълто злато, е оценен на $500 000. Размерът 15,2 х 19 cm и дебел 2.5 cm. Диамантеният рапър също е известен със своята чаша с диаманти, на която пише PIMP, която за рапърите означава много повече от „сводник“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Alana Semuels. Rappers hear siren song of opportunity // LA Times, 12 март 2007. Посетен на 27 септември 2009. (на английски)
- ↑ Jason Birchmeier. Lil Jon: Biography // allmusic.com. Посетен на 11 април 2008. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Лил Джон- Лил Джон в
Internet Movie Database - Lil Jon в MySpace
|
