Лион Фойхтвангер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лион Фойхтвангер
(Lion Feuchtwanger)
Lion Feuchtwanger.jpg
Роден: 7 юли 1884 г.
Мюнхен, Германия
Починал: 21 декември 1958 г.
(на 74 г.)
Лос Анджелис, Съединени американски щати
Подпис:
Feuchtwanger Signature.jpg

Лион Фойхтвангер (на немски: Lion Feuchtwanger) е немски белетрист и драматург, роден в Мюнхен в еврейско семейство на фабрикант.

Живот[редактиране | edit source]

Фойхтвангер следва история, философия, германистика и антропология в Мюнхен и Берлин, пътува много из Италия и Франция. Когато избухва Първата световна война, Фойхтвангер е интерниран в Тунис. Бягството от лагера му дава възможност да се завърне в Германия, където започва да пише драми и театрална критика; тогава го свързва творческа дружба с Бертолт Брехт.

Литературен път[редактиране | edit source]

Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), а после и с "Евреинът Зюс" (1925). В трилогията си "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933) и "Изгнание" (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм.

Изгнание[редактиране | edit source]

Паметна плоча за Лион Фойхтвангер в Груневалд, Берлин

След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). Голяма популярност му създават романите "Лисици в лозето" (1947-1948), "Гоя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955).

Кратка проза[редактиране | edit source]

Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът.

Пощенска марка от 1974 г.

Признание[редактиране | edit source]

В чест на писателя след смъртта му е учредена през 1958 г. литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".

Библиография[редактиране | edit source]

Романи
  • Der tönerne Gott, 1910
  • Jud Süß, 1925
  • Die häßliche Herzogin Margarethe Maultasch, 1922-23
"Евреинът Зюс" (1925)
  • Wartesaal-Trilogie:
    • Erfolg. Drei Jahre Geschichte einer Provinz, 1927-30
    • Die Geschwister Oppermann, 1933
    • Exil, 1937-39
  • Josephus-Trilogie:
    • Der jüdische Krieg, 1931-32
    • Die Söhne, 1934-35
    • Der Tag wird kommen, 1939-41
  • Der falsche Nero, 1936
  • Die Brüder Lautensack, 1941
  • Simone, 1943
  • Die Füchse im Weinberg, 1944-46
  • Venedig (Texas), 1946
  • Goya oder der arge Weg der Erkenntnis, 1951 (Гоя или Трудният път към прозрението)
  • Narrenweisheit oder Tod und Verklärung des Jean-Jacques Rousseau, 1950-52
  • Die Jüdin von Toledo, 1952-54
  • Jefta und seine Tochter, 1955-57

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за