Лион Фойхтвангер
| Лион Фойхтвангер | |
| (Lion Feuchtwanger) | |
| Роден: | 7 юли 1884 г. |
| Мюнхен, Германия | |
| Починал: | 21 декември 1958 г. (на 74 г.) |
| Лос Анджелис, Съединени американски щати | |
| Подпис: | |
Лион Фойхтвангер (на немски: Lion Feuchtwanger) е немски белетрист и драматург, роден в Мюнхен в еврейско семейство на фабрикант.
Съдържание |
Живот [редактиране]
Фойхтвангер следва история, философия, германистика и антропология в Мюнхен и Берлин, пътува много из Италия и Франция. Когато избухва Първата световна война, Фойхтвангер е интерниран в Тунис. Бягството от лагера му дава възможност да се завърне в Германия, където започва да пише драми и театрална критика; тогава го свързва творческа дружба с Бертолт Брехт.
Литературен път [редактиране]
Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), а после и с "Евреинът Зюс" (1925). В трилогията си "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933) и "Изгнание" (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм.
Изгнание [редактиране]
След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). Голяма популярност му създават романите "Лисици в лозето" (1947-1948), "Гоя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955).
Кратка проза [редактиране]
Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът.
Влияние [редактиране]
В чест на писателя след смъртта му е учредена през 1958 г. литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".
Библиография [редактиране]
- Романи
- Der tönerne Gott, 1910
- Jud Süß, 1925
- Die häßliche Herzogin Margarethe Maultasch, 1922-23
- Wartesaal-Trilogie:
- Erfolg. Drei Jahre Geschichte einer Provinz, 1927-30
- Die Geschwister Oppermann, 1933
- Exil, 1937-39
- Josephus-Trilogie:
- Der jüdische Krieg, 1931-32
- Die Söhne, 1934-35
- Der Tag wird kommen, 1939-41
- Der falsche Nero, 1936
- Die Brüder Lautensack, 1941
- Simone, 1943
- Die Füchse im Weinberg, 1944-46
- Venedig (Texas), 1946
- Goya oder der arge Weg der Erkenntnis, 1951 (Гоя или Трудният път към прозрението)
- Narrenweisheit oder Tod und Verklärung des Jean-Jacques Rousseau, 1950-52
- Die Jüdin von Toledo, 1952-54
- Jefta und seine Tochter, 1955-57
Източници [редактиране]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки [редактиране]
- Разкази от Лион Фойхтвангер, в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов - С хумор и строгост, "Профиздат", 1981
- Венцеслав Константинов - Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- ((de)) Die LyrikWelt