Липец (община Виница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Липец (Община Виница))
Вижте пояснителната страница за други значения на Липец.

Липец
Липец
— село —
41.8417° с. ш. 22.5528° и. д.
Липец
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаВиница
Надм. височина787 m
Население430 души (2002)
Пощенски код2314
МПС кодКО
Липец в Общомедия

Липец (на македонска литературна норма: Липец) е село в община Виница, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от град Виница, в северните поли на планината Плачковица, селото е в непосредствена близост до най-големите села в общината - Блатец и Градец.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Липец е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1849 година, а иконите са от XIX век, дело на неизвестен майстор.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Липецъ е има 724 жители, от които 340 българи християни, 360 турци и 24 цигани.[2]

Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липец има 440 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Липец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Липец живеят 239 турци и 275 българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 430 жители, всички македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Липец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брегалничка епархија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 10 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 август 2008 
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5