Липова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Липова
    Герб
Руините на крепостта Липа - замъкът Шомош
Руините на крепостта Липа - замъкът Шомош
Липова (Румъния)
Red pog.png
Липова
Страна Флаг на Румъния Румъния
Население 9 648 души
Липова в Общомедия

Липова - Местоположение на града на северната граница на историческата област Банат
Турският пазар в Липова - една от туристическите атракции на града

Липова (рум. произношение: [ˈlipova]; нем. и унг.: Липа; сръбски: Липова, Липова; турски: Lipva) е град с 9648 жители (2011г.) в западната Трансилвания, днес Румъния, в жудец Арад в историческата област Банат в сегашната румънска част на която днес живеят над 12 000 Банатски българи. Градът e на река Муреш при планината Заранд (Zaránd), Западното плато и хълмовете Липова, той отстои на 34 км от окръжната столицата Арад. Общината включва и два квартала . Радна (Radna) и Шомош (Şoimoş), а общата й повърхност е 134,6 кв. км.

Eтимология на името на града[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището, както и на близките хълмове произлиза от българското име на дървото Tilia tomentosa - Липа и наставката за прилагателно "ова".[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът и неговият замък са известни в българската история.[2] След смъртта на цар Канстатин Страцимир в 1422г. той става така да се каже последната българска столица, като резиденция на посления български кронпринц Фружин}.[2] , сина на цар Иван Шишман. Като именно в тази крепост той поддържа българския дух..[2] След превземането на Никопол от турците в 1395 г. Фружин се оттегля в Унгария, където става един от най-видните пълководци на крал Сигизмунд. До 1422 г. води въоръжена борба с турските нешественици заедно с братовчед си цар Константин. В 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода Дан II и трансилванския владетел Пипо Спано срещу османците. След похода в 1426г. е награден от император Сигизмунд Люксембургски с имението Липа, а малко по-късно и с имението Максонд в границите на управляваната от него империя..[2] През 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания, където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци. В Кръстоносния поход на Владислав III Варненчик от 1443-4 г.  Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение Файдаш, за да финансира експедицията си. След неуспеха на кръстоносната армия при Варна в 1444г. обаче, при което загива и самият унгарски крал, войводата Ян Хуняди, който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром.[2] В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията в полза на регента Ян Хунияди.

Липа е стратегически разположен на кръстовището на пътищата, водещи към Трансилвания, Банат и Влашкото войводство на царство България. Градът има история пълна с битки и превратности. Той е стои при изхода на река Муреш от дефилето, и е важна позиция за контрол.
Тук съществува стара крепост "още от българско време" според популярният тогава в Унгария израз [3], тежко пострадала от монголо-татарите на хан Бату при нашествието в 1241-2 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал Бела IV заповядва град Липа (cetatea Lipovеi) да се възстоанови и след това пораженията от татарско нашествие в 1241-2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнали да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарски хан Ногай и града е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 селището е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време е град-крепост. Маджарският крал Карл Роберт Анжуйски също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важният икономически и търговски център на комитата Арад, има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410-1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг.György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ) След разгрома му господар на крепостта е Янош Заполски маджаризирани българин от Секеитe. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под турско робство: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на Тeмешрар, турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 - 1686, в 1690 - 1691 и в 1695 - 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.
От 1718 г. Липа е областен център част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19ти век Липова е добре развит икономически център с известни майстори занаятчии, работещи тук. В периода на революцията през 1848-49 и в началото на 20-ти век Липова се превръща във важен център на политическа и национална активност. По време на тази революция в 1848 Банат е завладяван от сръбски войски. След нея той става австрийска провинция, която през 1860 г. пък става интегрална част от Кралство Унгария. През октомври 1918 г. в Тeмешрар е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко — сръбски войски навлизат в региона и го овладяват. Съгласно Мирния договор от Трианон в 1920 г. голямата част от Банат е дадена на Румъния. Имена на известни исторически личности са свързани с този замък - страшилището за турците Ян Хуняди и Георги Дожи които са секеи, крал Матяш Корвин Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранния открит запис в който се споменава квартала на община Липова - Шомош е от 1278г. под името "Solymos", а Радна, където днес е ж.п. гарата, - от 1440-та.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com

  1. Iordan, Iorgu. Toponimia romînească. Bucharest, Editura Academiei Republicii Populare Romîne, 1963. OCLC 460710897.
  2. а б в г д проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com
  3. Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА