Липова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руините на крепостта Липа - замъкът Шомош
Липова - Местоположение на града на северната граница на историческата област Банат
Турският пазар в Липова - една от туристическите атракции на града

Липова (рум. произношение: [ˈlipova]; нем. и унг.: Липа; сръбски: Липова, Липова; турски: Lipva) е град с 9648 жители (2011г.) в западната Трансилвания, днес Румъния, в жудец Арад в историческата област Банат в сегашната румънска част на която днес живеят над 12 000 Банатски българи. Градът e на река Муреш при планината Заранд (Zaránd), Западното плато и хълмовете Липова, той отстои на 34 км от окръжната столицата Арад. Общината включва и два квартала . Радна (Radna) и Шомош (Şoimoş), а общата й повърхност е 134,6 кв. км.

Eтимология на името на града[редактиране | edit source]

Името на селището, както и на близките хълмове произлиза от българското име на дървото Tilia tomentosa - Липа и наставката за прилагателно "ова".[1]

История[редактиране | edit source]

Градът и неговият замък са известни в българската история. След смъртта на цар Канстатин Страцимир в 1422г. той става така да се каже последната българска столица, като резиденция на посления български кронпринц Фружин, сина на цар Иван Шишман. Като именно в тази крепост той поддържа българския дух. След превземането на Никопол от турците в 1395 г. Фружин се оттегля в Унгария, където става един от най-видните пълководци на крал Сигизмунд. До 1422 г. води въоръжена борба с турските нешественици заедно с братовчед си цар Константин. В 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода Дан II и трансилванския владетел Пипо Спано срещу османците. След похода в 1426г. е награден от император Сигизмунд Люксембургски с имението Липа, а малко по-късно и с имението Максонд в границите на управляваната от него империя. През 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания, където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци. В Кръстоносния поход на Владислав III Варненчик от 1443-4 г.  Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение Файдаш, за да финансира експедицията си. След неуспеха на кръстоносната армия при Варна в 1444г. обаче, при което загива и самият унгарски крал, войводата Ян Хуняди, който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията в полза на регента Ян Хунияди. През същата 1454 г. в османски данъчен регистър се споменава за заселването на княз на име Фружин в земите между Свърлиг и Пирот.

Липа е стратегически разположен на кръстовището на пътищата, водещи към Трансилвания, Банат и Влашкото войводство на царство България. Градът има история пълна с битки и превратности. Той е стои при изхода на река Муреш от дефилето, и е важна позиция за контрол.
Тук съществува стара крепост "още от българско време" според популярният тогава в Унгария израз [2], тежко пострадала от монголо-татарите на хан Бату при нашествието в 1241-2 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал Бела IV заповядва град Липа (cetatea Lipovеi) да се възстоанови и след това пораженията от татарско нашествие в 1241-2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнали да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарски хан Ногай и града е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 селището е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време е град-крепост. Маджарският крал Карл Роберт Анжуйски също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важният икономически и търговски център на комитата Арад, има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410-1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг.György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ) След разгрома му господар на крепостта е Янош Заполски маджаризирани българин от Секеитe. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под турско робство: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на Тeмешрар, турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 - 1686, в 1690 - 1691 и в 1695 - 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.
От 1718 г. Липа е областен център част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19ти век Липова е добре развит икономически център с известни майстори занаятчии, работещи тук. В периода на революцията през 1848-49 и в началото на 20-ти век Липова се превръща във важен център на политическа и национална активност. По време на тази революция в 1848 Банат е завладяван от сръбски войски. След нея той става австрийска провинция, която през 1860 г. пък става интегрална част от Кралство Унгария. През октомври 1918 г. в Тeмешрар е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко — сръбски войски навлизат в региона и го овладяват. Съгласно Мирния договор от Трианон в 1920 г. голямата част от Банат е дадена на Румъния. Имена на известни исторически личности са свързани с този замък - страшилището за турците Ян Хуняди и Георги Дожи които са секеи, крал Матяш Корвин Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранния открит запис в който се споменава квартала на община Липова - Шомош е от 1278г. под името "Solymos", а Радна, където днес е ж.п. гарата, - от 1440-та.

Източници[редактиране | edit source]

проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com

  1. Iordan, Iorgu. Toponimia romînească. Bucharest, Editura Academiei Republicii Populare Romîne, 1963. OCLC 460710897.
  2. Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА