Лиственица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лиственица

Европейска лиственица (Larix decidua) през есента

Научна класификация

царство:	Растения	Plantae
отдел:		Pinophyta
клас:	Иглолистни	Pinopsida
разред:		Pinales
семейство:	Борови	Pinaceae
род:	Лиственица	Larix Miller, 1754

Видове

Около 10 - вижте текста.

Мъжки (горе) и женски (долу вдясно) шишарки на японска лиственица през пролетта

Листа и шишарки на европейска лиственица

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от доминиращите растения в тайгата на Русия и Канада.

[редактиране] Общи сведения

Листвениците са листопадни дървета, достигащи на височина до 15-50 m. Клонките са диморфични - дълги (10-50 cm) с по няколко пъпки и къси (1-2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2-5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата.

Шишарките на лиственицата са дълги 1-9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите - къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cm) с къси присеменници, а южните - по-дълги шишарки (3-9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите.

[редактиране] Използване

Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай.

[редактиране] Видове

Род Лиственица има около 10 вида. От изброените по-долу 13 три не се приемат за самостоятелни видове само в част от съвременните класификации - Larix himalaica, Larix principis-rupprechtii и Larix speciosa.

В миналото дължината на прицветниците е използвана за разделянето на рода на две секции - Larix (къси прицветници) и Multiserialis (дълги прицветници). Това разделение не се потвърждава от съвременните генетични анализи^[1], според които по-съществени са различията между видовете в Евразия и Северна Америка, а размерът на шишарката и прицветника е по-скоро адаптация към климатичните условия.

Някои изследователи предлагат разделянето на рода на три групи, съответстващи приблизително на северноамериканските видове, евразийските видове с къс прицветник и евразийските видове с дълъг прицветник. Изключение прави Larix sibirica, която има къс прицветник, но е генетично близка до евразийските видове с дълъг прицветник.^[2]

Евразийски с къс прицветник

Larix decidua (syn. L. europaea), европейска лиственица – планините на Централна Европа
Larix gmelinii (syn. L. dahurica, L. olgensis) – равнините на Източен Сибир
Larix kaempferi (syn. L. leptolepis), (японска лиственица) – планините на Централна Япония
Larix principis-rupprechtii – планините на Северен Китай

Евразийски с дълъг прицветник

Larix griffithii (syn. L. griffithiana) – Източни Хималаи
Larix himalaica – Централни Хималаи
Larix mastersiana – планините на Западен Китай
Larix potaninii – планините на Югозападен Китай
Larix sibirica – равнините на Западен Сибир
Larix speciosa – планините на Южен Китай и Североизточен Мианмар

Северноамерикански

Larix laricina – северните равнини на Северна Америка
Larix lyallii – планините в северозападната част на Съединените щати и Югозападна Канада, на големи височини
Larix occidentalis – планините в северозападната част на Съединените щати и Югозападна Канада, на малки височини

Почти всички видове лиственица могат да бъдат хибридизирани помежду си. Най-известният хибрид е Larix × marschlinsii, получаван при съвместното отглеждане на L. decidua и L. kaempferi.