Литературна критика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Литературната критика е изучаването, дискусията, оценяването и интерпретирането на литературата. Литературната критика също така следи и оценява литературните процеси, промени, тенденции и течения. Модерната литературна критика (Западна Европа след 60-те, особено след 70-те на 20 век, у нас едва през 90-те и после) се ползва от литературната теория в едно с философско дискутиране, ползване на лингвистични и психоаналитични, и други методи в анализирането на литературни текстове.

Макар, че много често литературна теория се прави на базата на литературната критика - дори едни и същи научни текстове могат да са едновременно критически и теоретически, двете не трябва да се бъркат. Все пак има автори, които смесват понятията, както се случва при Джон Хопкинс, който в своята книга "Пътеводител към литературната теория и критика" ги употребява винаги заедно.

По-точно обяснение за отношението литературна критика и теория може да бъде съвсем принципната, но не винаги на практика реализираща се, идея, че критиката е приложение на теорията.

Модерната литературна критика обикновено представлява статии по определен литературен въпрос или тема, публикувани в книги, сборници, списания, а в чужбина и в големите вестници като Ню Йорк Таймс. [1].

История[редактиране | edit source]

Литературната критика има дълга история, като се почне с "Поетика" на Аристотел, мине се през ренесансовия критицизъм, през критицизма на 19 век и германското просвещение, през новия критицизъм (повлиян от руския формализъм) и се стигне до Нортръп Фрай и философската литературна теория, постструктуралистичната литературна критика. Днес литературната критика (от втората половина на 90-те на 20 век) се занимава предимно с полета на изследване, като женската литература, културни изследвания, медийни изследвания, интелектуална и социална история.

През 18 век литературната критика придобива обособена самостоятелност сред другите науки за езика, писането и литературата, утвърждавайки собствена жанрова система:

Виж още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. у нас в големите вестници това не се практикува, но се предпочитат кратки прегледи на някакви книги и/или общи публицистични есета върху нещо като културна тематика, предизвикани от издаването на някоя книга, например Ламбо прави енциклопедия на Пловдив

Външни препратки[редактиране | edit source]