Литиево-йонна батерия
Литиево-йонната батерия (с популярно съкращение Li-ion) е вид акумулаторна батерия, в която литиеви йони се придвижват между анода и катода. При зареждане йоните се придвижват в посока от анода към катода, а при разреждане — от катода към анода.
Литиево-йонните батерии се използват често в потребителските електроуреди. Понастоящем те са един от най-популярните видове батерии при преносимите електронни устройства. Този вид батерии има най-високо съотношение енергия/маса, не страда от ефект на памет и бавно губи своя заряд, когато не се използва.
Трите основни функционални компонента на литиево-йонната батерия са анод, катод и електролит, за направата на които могат да се използват различни материали. Най-популярният материал за катода е графита. За анод за разлика от първоначално използваният титаниев дисулфид (TiS2) сега се използват нови материали: слоести оксиди (напр. литиево-кобалтов оксид); полианионни материали (напр. литиево-железен фосфат); или шпинел (напр. литиево-манганов оксид). В зависимост от избраните материали за катод, анод и електролит напрежението, капацитетът, животът и безопасността на литиевойонните батерии могат да се изменят в широки граници.
Литиево-йонните батерии не трябва да се бъркат с литиевите батерии. Основната разлика между двете е, че в литиевите батерии литият се използва като основен материал, докато в литиево-йонните батерии той участва като прибавка към материала, от който е изработен анода.
Устройство [редактиране]
Литиевите йони мигрират както в материала на анода, така и в материала на катода. Този процес на мигриране в посока към анода или катода се нарича вмъкване, а обратният процес, при който литиевите йони мигрират навън от анода или катода се нарича извличане. При зареждане на батерията, литият се извлича от анода и се вмъква в катода. При разреждане се извършва противоположния процес - литият се извлича от катода и се вмъква в анода.
Положителният електрод (анодът) на традиционната литиево-йонна батерия е изработен от метален окис, а отрицателният електрод (катодът) е от въглерод. Електролитът представлява литиева сол в органичен разтворител. Използват се:
- Положителен електрод
- LiCoO2
- LiNiO2
- LiNi1−xCoxO2
- LiNi0,85Co0,1Al0,05O2
- LiNi0,33Co0,33Mn0,33O2
- LiMn2O4 (Шпинел)
- LiFePO4 (Литиев железен фосфат за Литиево-желязофосфатен акумулатор)
- Отрицателен електрод
- Графит (за литиево вмъкване)
- Нанокристали, аморфни силициеви (за литиево вмъкване)
- Li4Ti5O12 (Литиево-титанов окис)
- SiO2 (Силициев диоксид)
- Електролит
- Соли, като LiPF6 (Литиев хексафлуорфосфат) или LiBF4 (по-рядко) в сух разтворители (напр. етилен-карбонат, диметил-карбонат и др.)
- Полимер от Поли (винилиден флуорид) (PVDF) или Поли (винилиден флуорид-ко-хексафлуоропропен) (PVDF-HFP)
- Li3PO4N (Литиев нитрофосфат)
Полезна работа се извлича само когато електрони преминат през външна верига. Затова значение имат само полуреакциите. Реакциите са записани в молове, затова се използва коефициентът
. Полуреакцията за анода (при право зареждане) е:

Полуреакцията за катода е:

Сумарната реакция има ограничения. Преразреждане ще пренасити литиево-кобалтовия окис, което довежда до образуване на литиев окис[1] вероятно чрез следната необратима реакция:

Презареждане до над 5,2V води до синтез на кобалт(IV) окис, което се наблюдава чрез рентгенова дифракция[2]

Важно е да се отбележи, че самите литиеви йони не се свързват с кислорода; вместо това, в литиево-йонната батерия литиевите йони се транспортират между анода и катода заедно с преходния метал кобалт под формата на
, който се окислява, преминавайки при зареждане от Co3+ в Co4+ и обратно от Co4+ в Co3+ при разреждане.
Източници [редактиране]
- ↑ H.C. Choi et al., J. Phys. Chem. B 107 p5806(2003)
- ↑ G.G. Amatucci, J.M. Tarascon, L.C. Kein J. Electrochemical Society 143 p1114 1996