Лициний Мацер Калв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Лициний Мацер Калв (Gaius Licinius Macer Calvus; * 82 пр.н.е.; † 47 пр.н.е.) e оратор и поет на Древен Рим.

Той е син на историка Гай Лициний Мацер (претор 68 пр.н.е.), член на фамилията Лицинии, клон Мацер-Калви. Приятел е на поета Катул и последовател на неговия стил и тематика. Калв е оратор от Атицизъмския (Атика) модел и противник на школата на Азианизъма (Мала Азия).

Известни са 21 негови речи, от които три са против Публий Вациний. Като поет - неотерик пише епосa Io (Йо), също елегии и епиграми.

Калф е наречен от Катул salaputium disertum (умеещ да говори лилипут), вероятно защото е бил нисък.

Издания[редактиране | edit source]

  • F. Plessis издава 1896 г. Фрагменти от неговите произведения.
  • Willy More (Hg.): Fragmenta poetarum latinorum, 1927.
  • E. Malcovati (Hg.): Oratorum romanorum fragmenta, 1967.

Външни препратки[редактиране | edit source]