Лициний Мацер Калв
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гай Лициний Мацер Калв (Gaius Licinius Macer Calvus; * 82 пр.н.е.; † 47 пр.н.е.) e оратор и поет на Древен Рим.
Той е син на историка Гай Лициний Мацер (претор 68 пр.н.е.), член на фамилията Лицинии, клон Мацер-Калви. Приятел е на поета Катул и последовател на неговия стил и тематика. Калв е оратор от Атицизъмския (Атика) модел и противник на школата на Азианизъма (Мала Азия).
Известни са 21 негови речи, от които три са против Публий Вациний. Като поет - неотерик пише епосa Io (Йо), също елегии и епиграми.
Калф е наречен от Катул salaputium disertum (умеещ да говори лилипут), вероятно защото е бил нисък.
Издания [редактиране]
- F. Plessis издава 1896 г. Фрагменти от неговите произведения.
- Willy More (Hg.): Fragmenta poetarum latinorum, 1927.
- E. Malcovati (Hg.): Oratorum romanorum fragmenta, 1967.
Външни препратки [редактиране]
- Стихотворения от Катул, в които е споменат Калв
- William Smith, A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology, Calvus, p. 586
- De C. Licinio Calvo, oratore et poeta in Internet Archive