Лишаване от свобода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лишаването от свобода е наказание, постановено от съд, за извършено престъпление и представлява ограничаване възможността на осъдения да се придвижва свободно в пространството, което се постига чрез изолирането му в специални места — затвори, поправителни домове за непълнолетните, трудово-поправителни общежития или концлагери.

Видове[редактиране | edit source]

1. Доживотен затвор; 2. краткосрочни — от 3 месеца до 1 година; 3. средносрочни — от 1 до 5 години; 4. дългосрочни — от 5 до 15 години; Наказанието лишаване от свобода винаги се налага за определен срок. Минималните и максимални размери са посочени общо в закона — Наказателния кодекс на Република България. Според правилото на чл. 39, ал. .1 НК лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. Но разпоредбата на ал. 2 предвижда, че е възможно по изключение наказанието лишаване от свобода да бъде за срок до тридесет години. Това е допустимо при замяна на доживотен затвор, в случаите на увеличаване общото най-тежко наказание за съвкупност от престъпления на основание чл. 24 НК, когато се определя общо наказание при общ рецидив по 27, ал. 1 НК, както и за някои особено тежки умишлени престъпления, при условие, че това е специално предвидено в Особената част на кодекса.

Режим на изтърпяване[редактиране | edit source]

Определя се от съда, с акта с който е наложено наказанието.Режимът за изтъппякане на наказанието лишаване от свобода е съвкупността от онези законосъобразни мерки, които се прилагат спрямо осъдения и чрез които се осъществява съдържанието на това наказание. Той включва: степента на изолация, характера на охраната, обзавеждането на спалните помещения, участието в различни видове труд, формите на възпитателна работа, броя на колетните пратки, писмата и свижданията, времето за разходка и сумите за задоволяване на лични нужди (чл. 44, ал. 1 ЗИН). В зависимост от посочените мерки и съчетанието между тях в чл. 43, ал. 1 ЗИН са предвидени четири вида режим: лек, общ, строг и усилено строг. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се опреде¬ля с присъдата, освен ако не се касае до условно осъждане. Определянето на режима става в зависимост от вида на престъплението (умишлено или непредпазливо, рецидив и т.н.), размера на наложеното наказание, от това дали осъденият е пенитенциарен рецидивист, както и от неговата лична обществена опасност. Първоначалният режим в последствие може да бъде променян.

Вижте още[редактиране | edit source]