Ловеч

Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

---

Ловеч
Ловеч
43° с. ш. 24° и. д.43.133° с. ш. 24.717° и. д. 43.133, 24.717
Общи данни
Население	39 541 (ГРАО, 2010-12-15)* 36 600 (НСИ, 2011-02-01)*
Землище	70,301 km²
Надм. височина	360 m
Пощ. код	5500
Тел. код	068
МПС код	ОВ (Л)
ЕКАТТЕ	43952
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    - кмет	Ловеч Минчо Казанджиев (БСП)
Адрес община
5500 Ловеч, ул. „Търговска“ №22, тел.: 068/688 212, факс: 068/601 261

Покритият мост на Кольо Фичето над река Осъм. Официален символ на гр. Ловеч

Ло̀веч е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града след преброяването от 2011 г. е 36 600 жители.

География

Местоположение

Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. Намира се от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалния венец на „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ разположен на югоизток със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка с 150-190 метра надморска височина и наклон на терена 3-8%.

Административно деление

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Релеф

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Климат

Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20°C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като града е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.

Флора и фауна

В околностите на града се срещат 30 диви дървестн вида, 40 вида диви храсти и 20 вида облагородени дървета. Доминират висшите семенна растения. Срещат се разнообразни билки. Широколистните горски фармации са на югозапад. Разпространена по поречието на река Осъм е и водорасловата флора.

На 150 км. на запад е град София, на 30 км. на юг е град Троян, на 30 км. на север е град Плевен и на 30 км. на изток е град Севлиево.

История

Ловешката средновековна крепост

Античност

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния град Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.

Средновековие

Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век града се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.

Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстанническата армия на Асеневци и Византия. Подписания мирният договор отбелязва началото на Втората българска държава.

През XIV век град Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастира „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния града е търговско-занаятчийски център:

Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свърза с три моста. Има всичко 3 000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някой стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени .^{[източник?]}

Възраждане

Първите сведения за развитието на града през епохата на Българското възраждане дават пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц и Джеймс Бейкър. Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно към Търновския санджак.

Фрагмент от квартал „Вароша“

Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в Рилския манастир) и преписа на Бориловия синодик (съхраняван в Санкт Петербург). На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука“. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.

В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846-1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847-1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.

По време на Руско-турските войни от XVIII и XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. По време на Руско-турската война от 1784 г., Ловеч е обсаден от руската войска и при действията е изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители, а основният поминък запада за дълго време. По време на Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч на 17 октомври 1810 г. и 12 февруари 1811 г., с което е попречено на османското настъпление в Северна България.

Паметник на Васил Левски. гр. Ловеч

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 година.

През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и въстановен през 1931 г.

Белия паметник. гр. Ловеч

През Руско-турската война от 1877-1878 Ловеч отново на два пъти е освобождаван от руските войски . За първи път на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. Незабравим е подвигът на ловешките доброволци Васил Колев и Цачо Шишков, които загиват отбранявайки града. Осман паша правилно оценява оперативното значение на Ловеч, което е заплаха за тила на Руската армия при Шипченския проход и Плевен. Рифат паша укрепява града на север и изток. Към средата на м. август 1877 г. пристигат значителни руски подкрепления и след отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. Сутринта на а 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски започват битката за Ловеча. Атакуват турските позиции и завладяват източните укрепления. След това превземат града, преминават на левия бряг на р. Осъм, щурмуват и премземат главния неприятелски редут на шосето за Плевен. Остатъчните османски подразделения се разбягват. Герой на деня е генерал-майор Скобелев. Още през деня на 22 август, Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите около защитата на Ловеч и напуска Плевен с 20 батальона и 3 батареи. Пристига при подстъпите на града рано сутринта на 23 август. Поради наличието на значителни руски части не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят Белия паметник и Черния паметник.

След Освобождението

По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877-1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души.

В рeзултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център.

Комунизъм

През 1959 г. в каменната кариера край Ловеч комунистичаската власт изгражда едноименния концентрационния лагер. Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.

Ловеч става окръжен град през 1959 г. и областен център през 1987 г.

След 1990

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Население

Характеристика и брой

Долината на река Осъм е обитавана от происторическите времена. Първите заселници са в Деветашката пещера и неолитните селища. По-късно последоветелно се заселват траки, римляни, славяни и българи. Завладяването на града от османските турци променя съществено етническия състав на населението, който е смесен от българи и турци. Пътешественика Евлия Челеби през XVII век описва града с население от не по-малко от 10 000 човека. През 1837 г. Ами Буе определя населението на 12 000 човека. Руско-турските войни от XIX век, няколкото чумни епидемии и преселвания във Влашко често променят броя на населението. След освобождението от османско иго според преброяване на населението извършено от Временното руско управление то намалява от 15 000 на 4 500 човека в резултат от чувствителни човешки жертви и изселване на турското население. В следващите петдесет години след развитие на стопанския живот броя на хората се удвоява. След преброяването от 1926 г. професор Анастас Иширков отбелязва еднородността на населението, като 95 % от него е с български произход. За периода 1946-1975 г. след интензивна урбанизация се увеличава четири пъти и достига 43 973 човека, като най-голям е неговия брой през 1985 г. - 48 862 човека. Увеличението е от преселване на хора от селата в града и увеличената раждаемост. Според данните от последното преброяване населението на града след процеси на миграция към други градове и чужбина, увеличена смъртност и намаляла раждаемост е 36 600 човека.

Населението на града към края на 2009 година е 38 579 жители.

Таблицата показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:

Ловеч
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	7 008	8 421	9 420	11 829	17 901	30 879	43 973	48 862	48 242	44 262	40 824	39 734	38 579
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

Религии

Православие

Църквата в квартал „Вароша“

Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловчанска епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218-1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на османското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия“. Ловчанските митрополити са гърци. Гражданите са активни в борбата за създаване на Българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „Света Неделя“ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Вторият храм е църквата „Света Богородица“ (1834 ).В средата на XIX век гражданите прогонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ през 1852 г. е ръкоположен българинът Иларион Ловчански, наричан „дядо Ловчу“. Като най-възрастен духовник председателства Първия църковно-народен събор (1871). През 1872 г. е избран за Български екзарх, но не встъпва в длъжността. През 1877 г. този пост заема Ловчанският митрополит Йосиф I. Ловчански митрополити са известни дейци на Българската православна църква : епископ Йосиф (1876-1877), Натанаил Охридски(1879-1891), Бранитският епископ Максим (1924-1934), епископ Антим (1937-1939) и епископ Филарет (1939-1960). На 4 юли 1971 г. за Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим. От 8 февруари 2001 г. Ловчански митрополит е Макариополският епископ Гавраил, викарий на Софийския митрополит.

Протестанство

През 1882 г. американският методист D. C. Challis основава Американския девически колеж, в който се построява малък храм, а по-кьсно и близката протестантска църква, която съществува и днес.

Ислям

В Ловеч изповядащите исляма са малко. Тук има една джамия, която не е действаща.

Политика

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Побратимени градове

• Рязан, Русия
• Ерфурт, Германия

Икономика и инфрастуктура

Характеристика

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Активно е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци. В миналото, Държавната самолетна фабрика произвежда българските самолети ЛАЗ, АВИА и ДАР (1943-1954 г.). След закриване на самолетното производство през 1954 г., заводът е преименуван на „Балкан“ и започва производството на мотоциклети и сглобяването на леки автомобили Москвич.

Транспорт

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Медии

Печатни и интернет

• „Ловеч прес“
• „Народен глас“
• „Ловеч глас“
• „Ловеч днес“
• „Ловеч днес.com“
• „Ловеч Онлайн“

Радио и телевизия

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Здравеопазване

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Образование и наука

СОУ „Свети Климент Охридски“

ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“

• Колеж към Технически университет - Габрово
• Филиал „Икономика и управление“ на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов
• ОУ „Васил Левски“
• ОУ „Проф. Димитър Димов“
• ОУ „Христо Никифоров“
• ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• СОУ „Свети Климент Охридски“
• СОУ „Тодор Кирков“
• СОУ „Панайот Пипков“
• ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
• Природо-математическа гимназия
• Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“
• Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“
• Професионална гимназия по механоелектротехника
• Професионална гимназия по икономика, търговия и услуги

Култура и забавления

Музеи

• Регионален исторически музей, Ловеч

Музей „Васил Левски“

• Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“
• Музей „Васил Левски“
• Къкринско ханче
• Ловешка средновековна крепост
• Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”
• Музей на СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)

Редовни събития

• Цветница (и Връбница) са едни от официалните събития в Ловеч, които се честват всяка пролет, като Цветница е празник на града. Този ден се отбелязва с многобройни програми, културни мероприятия и изложби, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в старинния квартал Вароша. Провеждат се традиционен пазар на народните занаяти и увеселения.
• Празник на Ловеч 11 май - ден на св. св. Кирил и Методий
• Ловешки есенен панаир
• Ловеч Мюзик Фест
• Ловеч Бардфест
• Празник и фестивал на ГЧЕ „ Екзарх Йосиф I“
• Фестивал на Природоматематическа гимназия

Музикални и танцови формации

{{дребно2

• Общински духов оркестър
• Общински фолклорен ансамбъл „Ловеч“
• "ELECTRIC STYLE CREW" брейк танцова формация „ЛОВЕЧ“
• Детско - юношески танцов състав „ЛОВЕЧ“
• Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“
• Трио „Вароша `87“
• Китарен оркестър „Ритъм“
• Младежки духов оркестър с мажоретен състав „Еликсир“
• Балет „Ралица“
• „Фолклорна формация - ЕЛИТ“
• Смесен хор „Панайот Пипков“
• Смесен църковен хор „Евстати Павлов”
• Детска вокална група „Пееща дъга“
• Детско-юношески църковен хор „Арахангелский глас“
• Вокална студия за поп пеене

|}}

Спортни клубове и съоръжения

{{дребно2

• ПФК Литекс (Ловеч)
• Градски стадион (Ловеч)
• Национален фенклуб „Литекс НПО“
• Сдружение хандбален клуб „Осъм“
• Спортен клуб по тенис
• Спортен карате клуб „Киокушин“
• Шахматен клуб „Прогрес“
• Туристическо дружество „Стратеш“
• Сдружение клуб по ориентиране
• Спортен клуб по културизъм и силов трибой „Вароша“
• Спортен клуб по бейзбол и софтбол „Игълс“
• Спортен клуб по баскетбол
• Сдружение хандбален клуб „Ловеч 98“
• Спортен клуб по борба
• Здружение "Моделклуб Ловеч"

|}}

Забележителности

• Деветашка пещера
• Покрит мост построен от Колю Фичето (1874)
• Паметник на Васил Левски (Ловеч)
• Паметник на Тодор Кирков
• Белия паметник
• Черния паметник
• Алея на българо-руската дружба
• Парк „Стратеш“
• Зоологическа градина в парк „Стратеш“
• Алея Баш бунар
• Сливешки ливади
• Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
• Барокови къщи
• Драматичен театър
• Ловчанско читалище „Наука“
• Регионална библиотека „Професор Беньо Цонев“
• Художествена галерия
• Галерия „Дарение Казаков“
• Галерия „Дарение Мирчо Мирчев“
• Галерия „Вароша“
• Клуб на дейците на културата
• Общински детски комплекс
• Църква „Света Богородица“
• Църква „Света Троица“
• Църква „Света Неделя“

• 
• 
• 
• 
• 

Литература

• Маринов Х. и колектив, Ловеч, С., 1989
• Ловеч и Ловчанско, кн. I., Печатница „Книпеграф“ А.Д, София 1929; Кн. II. С., 1930; Кн. III. С., 1931; Кн. 4., С., 1932; Кн. 5., С., 1934.
• Каниц Ф., Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Велико Търново, ИК „Витал“, 2001.
• Стоянов П., Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков, Вт., ИК „Витал“, 2001
• Миховски М., Църковно-музикална летопис на Ловеч 1854-1994 г., Бл., изд. „Интелект А“ ,1996
• Лалев И., Американският девически колеж в Ловеч, Вт., ИК „Витал“, 2001
• Кузманова К. (съставител ), Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „Витал“, Вт., 2009
• Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г., ИК „ Сафо“, Лч., 2003.
• Кузманов Ю., Смислени години. История на училище „Христо Кърпачев“ 1945-1991 г. , Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012
• Станимиров С., Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“
• Бръняков Б. Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 - 1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 192.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Ловеч
• Официален сайт на Областна Администрация Ловеч
• Снимки от Ловеч