Ловеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Герб на Ловеч
Ловеч
България
Red pog.png
Ловеч
Област Ловеч
Red pog.png
Ловеч
Общи данни
Население 37 687 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 35 254 (НСИ)*
Землище 70,001 km²
Надм. височина 360 m
Пощ. код 5500
Тел. код 068
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 43952
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Минчо Казанджиев
(БСП)
Адрес община
5500 Ловеч, ул. „Търговска“ №22,
тел.: 068/688 212,
факс: 068/601 261

Ло̀веч е град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града по последни данни на НСИ към 31.12.2013 г. е 35 254 жители.

География[редактиране | edit source]

Местоположение и релеф[редактиране | edit source]

Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. На 150 км. на запад е София, на 30 км. на юг е Троян, на 30 км. на север е Плевен и на 30 км. на изток е Севлиево. Намира се от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалния венец на „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ разположен на югоизток със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка с 150-190 метра надморска височина и наклон на терена 3-8%.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20°C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като града е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

В околностите на града се срещат 30 диви дървесни вида, 40 вида диви храсти и 20 вида облагородени дървета. Доминират висшите семенна растения. Срещат се разнообразни билки. Широколистните горски формации са на югозапад. Разпространена по поречието на река Осъм е и водорасловата флора.[1]

Административно и териториално деление[редактиране | edit source]

Според административното делене на Република България, град Ловеч е административен център на Ловешка община и Ловешка област. Подразделя се на кварталите : Вароша, Дръстене, Дикисан, Центъра, Сър пазар, Хармането, Мелта, Младост, Здравец, Червен бряг, Гозница, Продимчец и Скобелево.

По „Закона за регионалното развитие“ и изискванията на Евростат от 2004 г. град Ловеч е част от Северозападния район за планиране, с което се постига уреждане на обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие.

История[редактиране | edit source]

Ловешката средновековна крепост

Античност[редактиране | edit source]

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.

Средновековие[редактиране | edit source]

Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век града се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.

Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстанническата армия на Асеневци и Византия. Подписания мирният договор отбелязва началото на Втората българска държава.

През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастира „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния града е търговско-занаятчийски център:

Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свърза с три моста. Има всичко 3 000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някой стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени .[2]

Възраждане[редактиране | edit source]

Първите сведения за развитието на града през епохата на Българското възраждане дават пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц и . Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно към Търновския санджак.

Фрагмент от квартал „Вароша“

Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в Рилския манастир) и преписа на Бориловия синодик (съхраняван в Санкт Петербург). На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука“. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.[3]

В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846-1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847-1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.

По време на Руско-турските войни от XVIII и XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. По време на Руско-турската война от 1784 г., Ловеч е обсаден от руската войска и при действията е изгорен.[4] Населението му драстично намалява до 4600 жители, а основният поминък запада за дълго време. По време на Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч на 17 октомври 1810 г. и 12 февруари 1811 г., с което е попречено на османското настъпление в Северна България.

Паметник на Васил Левски. гр. Ловеч

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 година.

През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и въстановен през 1931 г.

Белия паметник. гр. Ловеч

През Руско-турската война от 1877-1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски.

За първи път на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. Сслед отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят Белия паметник и Черния паметник.

След Освобождението[редактиране | edit source]

По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877-1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души.Турците за отмъщение убиват 4000 а те са били 4 500 българи за една нощ биват обезглавени от турския башибозук на армията в периода за 500 години в Ловеч са избити около 20 000 българи


В рeзултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център.

Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч[редактиране | edit source]

През 1959 г. в каменната кариера край Ловеч комунистичаската власт изгражда концентрационен лагер с наименование „ТГ“ под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ МВР гр. София, а от лятото на 1961 г. на поделение 10 001 МВР гр. София.[5] [6] Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.[7][8][9] В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.[10]

Ловеч става окръжен град през 1959 година и областен център през 1987 година.

Население[редактиране | edit source]

Характеристика и брой[редактиране | edit source]

Долината на река Осъм е обитавана от происторическите времена. Първите заселници са в Деветашката пещера и неолитните селища. По-късно последоветелно се заселват траки, римляни, славяни и българи. Завладяването на града от османските турци променя съществено етническия състав на населението, който е смесен от българи и турци. Пътешественика Евлия Челеби през XVII век описва града с население от не по-малко от 10 000 човека. През 1837 г. Ами Буе определя населението на 12 000 човека. Руско-турските войни от XIX век, няколкото чумни епидемии и преселвания във Влашко често променят броя на населението. След освобождението от османско иго според преброяване на населението извършено от Временното руско управление то намалява от 15 000 на 4 500 човека в резултат от чувствителни човешки жертви и изселване на турското население. В следващите петдесет години след развитие на стопанския живот броя на хората се удвоява. След преброяването от 1926 г. професор Анастас Иширков отбелязва еднородността на населението, като 95 % от него е с български произход. За периода 1946-1975 г. след интензивна урбанизация се увеличава четири пъти и достига 43 973 човека, като най-голям е неговия брой през 1985 г. - 48 862 човека. Увеличението е от преселване на хора от селата в града и увеличената раждаемост. Според данните от последното преброяване населението на града след процеси на миграция към други градове и чужбина, увеличена смъртност и намаляла раждаемост е 36 600 човека.

Населението на града към края на 2009 година е 38 579 жители.[11][12][13]

Таблицата показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:[11][12][13][14]

Ловеч
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 7 008 8 421 9 420 11 829 17 901 30 879 43 973 48 862 48 242 44 262 40 824 39 734 38 579
Източници: Национален статистически институт[11], „Citypopulation.de“[12], „Pop-stat.mashke.org“[13] и Географски институт при БАН[14]

Вероизповедание[редактиране | edit source]

Православие[редактиране | edit source]

Църквата в квартал „Вароша“
Паметник на Екзарх Йосиф I

Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловчанска епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218-1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на османското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия“. Ловчанските митрополити са гърци. Гражданите са активни в борбата за създаване на Българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „Света Неделя“ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Вторият храм е църквата „Света Богородица“ (1834 ).В средата на XIX век гражданите прогонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ през 1852 г. е ръкоположен българинът Иларион Ловчански, наричан „дядо Ловчу“. Като най-възрастен духовник председателства Първия църковно-народен събор (1871). През 1872 г. е избран за Български екзарх, но не встъпва в длъжността. През 1877 г. този пост заема Ловчанският митрополит Йосиф I. Ловчански митрополити са известни дейци на Българската православна църква : епископ Йосиф (1876-1877), Натанаил Охридски(1879-1891), Бранитският епископ Максим (1924-1934), епископ Антим (1937-1939) и епископ Филарет (1939-1960). На 4 юли 1971 г. за Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим. От 8 февруари 2001 г. Ловчански митрополит е Макариополският епископ Гавраил, викарий на Софийския митрополит.

  • Църква „Света Богородица“
  • Църква „Света Троица“
  • Църква „Света Неделя

Протестанство[редактиране | edit source]

През 1882 г. американският методист D. C. Challis основава Американския девически колеж, в който се построява малък храм, а по-кьсно и близката протестантска църква, която съществува и днес. [15]

Ислям[редактиране | edit source]

В Ловеч изповядащите исляма са малко. Тук няма нито една джамия.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Длъжността „кмет на Ловеч“ е създадена на 31 август/12 септември 1877 г. след освобождението на града от османско иго. Първите избори са проведени от Временното руско управление по правила, утвърдени от руския императорски комисар в България Александър Дондуков. Пръв кмет на града е Иван Драсов. Следващите избори се провеждат на основание нормите на действащата към това време конституция. Първоначално кметът е избиран от общинските съветници. При извънредни обстоятелства в системата на държавното управление е назначаван от Министъра на вътрешните работи. По силата на Конституцията на Република България от 1990 г. кмет на Ловеч е изборна длъжност на местното управление в Община Ловеч. От 1991 г. се избира пряко от гражданите на Ловешката община.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Според „Закона за местното управление и местната администрация“ управлението на Община Ловеч е със структура съставена от кмет и общински съвет от 34 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на Община Ловеч. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от Общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 51,68 %, е следното:[16]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 32,75 % 7605 13
Българска социалистическа партия 32,29 % 7498 13
Коалиция „ОДС - Общност на демократичните сили“ 4,56 % 1059 3
Съюз на демократичните сили 4,12 % 957 2
Движение за права и свободи 3,72 % 864 2
Отечество 3,06 % 710 1

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Промишленост[редактиране | edit source]

БОНМИКС - френско-българско дружество, създадено през 1997 година, като предприятие за производство на храни за животни и добавки за фуражи

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Застъпено е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електрически инструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.

В периода 1943-1954 г. Държавната самолетна фабрика произвежда българските самолети ЛАЗ, АВИА и ДАР. След закриване на самолетното производство през 1954 г., заводът е преименуван на „Балкан“ и започва производството на мотоциклети Балкан и сглобяването на леки автомобили Москвич Алеко.

В по-ново време дружеството „Литекс моторс“ и китайската компания „Great Wall Motor Co“ откриват автомобилен завод в с. Баховица, близо до Ловеч. Открит е на 21 февруари 2012 г. Тук се сглобяват лек автомобил „Voleex C10“, пикап „Steed 5“ и джип „Hoover H5“. [18][19][20]

Други по-известни на вътрешния и външен пазар са фирмите: Балкан АД, Осъм АД, част от МTG, Технокороза АД, Спарки Елтос АД, Никром-тръбна мебел АД, Велга ООД, Белсма Фърничър ЕООД, R-Стил ООД, Горкомерс ЕАД, Славимес ЕООД, Винал АД, Мелиса ООД, Бонмикс АД, Технострой ООД, Литекс джукс АД, водеща фирма в областта на пътното строителство е "Пътстрой-Ловеч" ЕООД.[21]

Транспорт[редактиране | edit source]

Ловеч в свързан с директен автобусен транспорт с по-големите градове в България. Обслужва се от Автогара-Ловеч. Железопътния транспорт е по линията Левски-Троян с връзка по ж. п. линията Варна(Русе) - София. Обслужва се от Железопътна гара Ловеч. Вътрешният градски транспорт е редовен. Обслужва се от „Ловеч автотранспорт“ ЕООД и таксиметрови фирми.[22][23]

Медии[редактиране | edit source]

Печатни и интернет[редактиране | edit source]

  • в. „Ловеч прес“ [24]
  • в. „Народен глас“[25]
  • в. „Ловеч глас“ [26]
  • в. „Перо“ [27]
  • „Ловеч днес. eu“ [28]
  • „Ловеч днес. com“[29]
  • „Ловеч Онлайн. com“[30]

Радио и телевизия[редактиране | edit source]

Местното радио се излъчват от Радиорелейна и телевизионна станция „Стратеш“ с надморска височина 282 м. и височина на антенната система 15 м. и станция на хълма „Ак баир“ с надморска височина 350 м. Предавателите на Радио „Зетра“ и „БГ Радио“ за Ловеч са разположени на покрива на сградата на областната администрация. [31]

  • „Зетра“ ТВ
  • ТВ „Ловеч“.
  • Радио „Зетра”
  • Общинско радио

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Здравеопазването е представено от Многопрофилна болница за активно лечение „Професор д-р Параскев Стоянов“ АД. Осъществява първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, болнична помощ, обществена профилактика и санитарен контрол. Тук денонощно работят дежурни екипи. Приемът на спешните случаи се извършва 24 часа в денонощието. Болницата е естествен специализиран център за оказване на болнична помощ на пациенти от града и прилежащите към него общински центрове.[32]

Образование и наука[редактиране | edit source]

СОУ „Свети Климент Охридски“
ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“

Култура[редактиране | edit source]

Музей „Васил Левски“
Площад и паметник „Тодор Кирков“, Ловеч
Градски стадион

Спортни клубове и съоръжения[редактиране | edit source]

  • ПФК Литекс
  • Градски стадион
  • Национален фенклуб „Литекс НПО“
  • Сдружение хандбален клуб „Осъм“
  • Спортен клуб по тенис
  • Спортен карате клуб „Киокушин“
  • Шахматен клуб „Прогрес“
  • Туристическо дружество „Стратеш“
  • Сдружение клуб по ориентиране
  • Спортен клуб по културизъм и силов трибой „Вароша“
  • Спортен клуб по бейзбол и софтбол „Игълс“
  • Спортен клуб по баскетбол
  • Сдружение хандбален клуб „Ловеч 98“
  • Спортен клуб по борба
  • Сдружение „Моделклуб Ловеч“[36]
  • Сдружение клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“

Забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Цветница и Връбница са едни от официалните и популярни събития в Ловеч, които се честват всяка пролет. Този ден се отбелязва с многобройни програми, културни мероприятия и изложби, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в старинния квартал Вароша. Провеждат се традиционен пазар на народните занаяти и увеселения.
  • Празник на Ловеч 11 май — ден на Св. св. Кирил и Методий
  • Ловешки есенен панаир
  • Ловеч Бардфест


Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Маринов Х.: Ловеч пътеводител, София, 1989, стр. 3-5
  2. Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 18
  3. Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 20
  4. http://www.lovech.bg/wps/portal/
  5. Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата. Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност. // Държавна сигурност.com, 21 Март 2014. Посетен на 2014-03-22.
  6. http://jivko1128.blog.bg/politika/2010/01/09/arhivite-sa-jivi-konclagerite-na-socializma.469452
  7. Янко Янков: Кутията на пандора, из-во "Янус", София, 2007, стр. 330-340, Онлайн версия
  8. Христо Христов: Секретното дело за лагерите
  9. Разказ на Кольо Колев, бивш лагерник в лагера в Ловеч
  10. http://grigorsimov.blog.bg/politika/2008/10/16/kratyk-razkaz-za-lagera-krai-lovech-i-dokument-ot-quot-parti.244035
  11. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  12. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  13. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  14. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  15. http://www.ezikovata.net/
  16. Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  17. Ізяслав поріднився з болгарським Ловечем
  18. http://novini.dir.bg/news.php?id=10587332
  19. http://www.automedia.bg/news/article_15773.html
  20. "Грейт уол" влезе в топ 10 по продажби у нас. // Посетен на 20 май 2013. Vesti.bg от 23 октомври 2012
  21. http://www.invest.bg/bg/%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87/cms/469/o/
  22. http://www.nasamnatam.com/grad/Lovech-transport.html
  23. http://autoplanet1.com/firma/7475-lovech-avtotransport-eood
  24. Ловеч прес
  25. Народен глас
  26. http://zetramedia.com/?cat=27
  27. http://svejo.net/1636952-startira-parvi-broy-na-vestnik-pero
  28. "Ловеч днес.eu"
  29. Ловеч днес.com
  30. „Ловеч Онлайн“
  31. http://www.predavatel.com/bg/8/lovech
  32. http://www.mbal-lovech.com/
  33. Сдружение Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“
  34. „Фолклорна формация - ЕЛИТ“
  35. Смесен църковен хор „Евстати Павлов”
  36. http://modelistika.com/showthread.php?t=6188/

Литература[редактиране | edit source]

  • Маринов Х. и колектив, Ловеч-пътеводител, С., 1989
  • Ловеч и Ловчанско, кн. I., Печатница „Книпеграф“ А.Д, С. 1929; Кн. II. С., 1930; Кн. III. С., 1931; Кн. 4., С., 1932; Кн. 5., С., 1934.
  • Известия на РИМ - Ловеч, т. I-VIII, Л., Вт., 1992-2011
  • Каниц Ф., Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Вт., ИК „Витал“, 2001.
  • Стоянов П., Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков, Вт., ИК „Витал“, 2001
  • Миховски М., Църковно-музикална летопис на Ловеч 1854-1994 г., Бл., Издателство „Интелект А“ ,1996
  • Лалев И., Американският девически колеж в Ловеч, Вт., ИК „Витал“, 2001
  • Лалев И., Държавно кожарско училище в Ловеч 1928-2008 г., ИК „Сафо“, Л., 2008
  • Кузманова К. (съставител ), Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „Витал“, Вт., 2009
  • Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г., ИК „ Сафо“, Л., 2003.
  • Кузманов Ю., Смислени години. История на училище „Христо Кърпачев“ 1945-1991 г. , Издателство „Инфовижън“, Л., 2012
  • Станимиров С., Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“, сб. Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, С., 1934
  • Бръняков Б. Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877-1878 г., Печатница „ Светлина “, Л., 1928.
  • Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007

Външни препратки[редактиране | edit source]