Логическа индукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Логическата индукция е логическо заключение, при което крайният резултат (заключението) има по-голяма неопределеност (по-голяма общозначимост) отколкото изходните условия. С други думи, това е извършване на заключение за общия характер на дадено явление въз основата на характеристиките на някое отделно събитие, съдържащо се в явлението.

При индукцията условията (тезите), които подкрепят дадено твърдение, го определят, но не го доказват напълно. Условията са необходими, но не са достатъчни.

Примери:[редактиране | edit source]

Котката има козина. Котката е бозайник. -> Следователно всички бозайници имат козина.
(Този начин на ръзсъждение се нарича още Modus Tollens.)

Този автомобил е червен. -> Всички автомобили са червени.