Лодка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лодка в малко пристанище във Франция

Лодката е вид малък плавателен съд с най-често срещани размери от 4 до 8 м.

Предназначение[редактиране | edit source]

Основното предназначение на лодките е за превоз на къси разстояния на хора, малки товари, риболов и спорт. Може да се задвижва с гребла, ветрила, бутален двигател с вътрешно горене или чрез смесване на някои от горните начини.

История[редактиране | edit source]

Не е известно кога за първи път човекът е направил лодка, за да лови риба, но по всяка вероятност това е станало след откриването на огъня (около 80 000 години преди Хр.) и използването на по-съвършени каменни сечива (около 40 000 г преди Хр.). Предполага се че първите плавателни средства са били дървени трупи грубо овързани с въжета или лиани. За придвижване се използвало дървено гребло или дълъг прът за отблъскване от дъното. Тези салове давали възможност за крайбрежно плаване, но били напълно безполезни за по-дълбоко навлизане в морската шир. Освен това те били твърде уязвими от капризите на лошото време.

Първите истински мореходни плавателни съдове били еднодръвките. Това били лодки изготвени от едно цяло дърво. Технологията на производство била приблизително следната - с каменни сечива се обработвала външната повърхност и се оформяли носът и дъното докато вътрешността се издълбавала с помощта на огън (използването само на каменни сечива за тази операция е почти невъзможно и твърде трудоемко).

Трудно е да се каже кога и къде по света за пръв път започват да се строят плавателни съдове. Според известният геолог Хенриот първите находки ни отвеждат към 8 000 години пр. Христа. Известният немски учен Хайнц Нойкирхен пък застъпва датата 20-30 000 години преди Хр. и то в югоизточната част на Тихия океан. Според хипотезата на известният руски географ и антрополог Решетов това е станало някъде през 18-15 век преди Хр. в Индустан или Индокитай. Германският учен Хелмут Ханке пък поддържа датата 6 000 години пр. Христа. Според мнението на френският учен Ж. Козак това се случило някъде към 8 000-10 000 години преди Хр.. Тези еднодръвки разбира се претърпели с времето усъвършенствания. На тях били монтирани мачти с прости ветрила за улавяне на вятъра. Използвани били един или два балансьора за по-голяма мореходност и накрая две или три еднодръвки били съединявани в едно. Именно с такива катамарани и тримарани хората населили необятните простори на Тихия океан още в дълбока древност.

Разбира се правели се и плавателни средства и от други материали освен дървесни стволове - така напр. племената по бреговете на река Бели Нил използват тръстикови лодки, а населяващите бреговете на Кувейт изработвали лодки от палмови листа. На перуанското езеро Титикака, по езерото Чад в централна Африка, както и в Египет доскоро също са използвани тръстикови лодки. Известният норвежки океанолог Тур Хейердал доказа, че с тръстикова лодка, направена по технологията на индианците от бреговете на Титикака, може да се преплава Тихия океан.

За строеж на салове освен дървени трупи бил използван и бамбукът в Индокитай. Туземците от остров Тасмания пък правели лодки от корите на големи дървета. Същата технология е използвана доскоро от индианците в Канада и Гвиана. Твърде разпространена е и направата на лодки от животински кожи напр. в древна Асирия са били използвани лодки от надути мехове на кожи от кози или якове. В Бангладеш пък лодки са се правели от изпечена глина. Във Виетнам пък лодките се изплитат от пръчки и се намазват за водонепроницаемост с асфалт.

Все пак най-добри се оказват еднодръвките. В Америка те се наричат ,,кану,,. Христофор Колумб пише по този повод ; ,,Техните ножове са направени от камък и са толкова остри, както и нашите железни. С тяхна помощ те изрязват и оформят своите лодки наричани каное (кану).,,. В Тихия океан пък еднодръвките били наричани пироги. Тези с един балансьор били наричани ,,катамарани,, ,а тези с два – тримарани. Чешкият пътешественик и етнограф Милослав Стингъл твърди, че с такава лодка могат да бъдат преодолени над 2 000 километра.

Плавателните съдове с надстроена обшивка са преход от направата на еднодръвки към строеж на кораби по скелетния способ. Според някои исторически данни такива плавателни съдове са се появили около 6 000-4 000 години преди Хр. Обшивката им се изработвала от грубо издялани дъски, които се съединявали помежду си с лико или животински сухожилия. Тя се получавала с надстрояването на дъските една над друга или върху напречници, които по късно се оформили като ребра на плавателните съдове. За този начин на строеж съдим по някои реликти, като жилищната лодка от югоизточна Азия, рощокската рибарска лодка и някои други. Най-старата намерена еднодръвка е датирана отпреди 9 500 години.

В днешно време се предполага че корабостроенето е започнало някъде преди 35 000-30 000 години. Размерите на еднодръвките били с дължина от около 3,5 метра до 7 метра, ширината от около 0,7 метра до 1,2 метра. Някои еднодръвки били малки за по един човек, големите побирали към 20-40 гребци.


Египетските кораби

Още през петото хилядолетие преди Хр. по Нил са се строили лодки от папирус. Те били дело на племената от древната култура наречена Бадари. Папирусовото корабостроене се усъвършенствало с времето и към средата на Ранното царство е създаден завършеният папирусов плавателен съд, познат ни от многобройни рисунки, които са се запазили по стените на гробниците на египетските фараони. Основната черта на тези кораби била, че предната и задната им част се приповдигали с помощта на здраво дебело въже наречено шпренгентау. При неговото опъване носът и кърмата наподобявали рогове на полумесец. За да стои опънато то се опирало на една или повече подпори. Самият корпус бил пристегнат на няколко места с въжета. Египетските кораби били предимно гребни, но още около 4 000 години преди Хр. започнало поставянето на къса мачта в средата. На нея се поставяла рея дълга колкото била и дължината на корпуса като на нея се поставяло право ветрило, използвано само при попътен вятър. За управление се използвали рулеви гребла от двете страни на бордовете.

Корабите от папирус обаче бързо и още в древно време достигнали пределният максимум на своето технологично развитие. Опит да се усъвършенства конструкцията била замяната на папируса с акация като масово разпространено дърво в древен Египет. Този дървен материал обаче се оказал слабо пригоден и се наложил внос на по-висококачествен дървен материал - кедрово дърво от Ливан.

Херодот е оставил интересно описание на технологията използвана от египетските корабостроители, повлияна от малките размери на дъските от акациев материал и традициите на папирусовото корабостроене. Те изрязвали дебели дъски, дълги около два лакътя (към един метър), поставяли ги една върху друга и ги съединявали с правоъгълни дървени шпонове наречени ,,кокси,,. Така ред по ред се оформял корпусът на кораба, който бил без скелет и в напречно сечение имал полукръгла форма. Отвън обшивката се уплътнявала с папирус, а носът и кърмата се съединявали с въжето шпренгенау и се украсявали с фигури, предимно на водни лилии. За придаване на по-голяма здравина по-късно започнало поставянето на напречни връзки бимси (дървени греди, които свързвали двата борда). На по-късен етап бимсите били използвани като основа за изграждане на палуба като така се премахнали част от въжетата свързващи корпуса по дължината на бордовете. Счита се че дължината на подобен плавателен съд е достигала 21 метра, а ширината до 5,3 метра, височината на корпуса докъм 1,5 метра. Водоизместването на тези кораби достигало някъде до към 80-90 тона. За дълги морски плавания до Ливан (Финикия) и най-вече Беблос, както и страната Пунт се строели много по-големи кораби с дължина 70,5 метра, ширина 19 метра и водоизместване 1 500-1 600 тона.

Някъде към 1300-1250 г. преди Хр. е засвидетелствано първото строителство на военни кораби. Те се строили по същата технология като цивилните. Дължината им достигала до 40 метра, а ширината 5-6 метра. Иначе казано те били дълги и тесни, за да развиват по-висока скорост. На върха на мачтата имало специално място за боец въоръжен с прашка. Вълнорезът завършвал с бронзова глава на животно, която трябвало да служи като таран. За защита на гребците се поставяли високи дъски (фалш борд). Бойците в кораба били въоръжени с лъкове и прашки.

Друг важен елемент в корабостроенето била котвата. Първоначално за котви се използвали едри камъни, в които се пробивали дупки и оттам се прокарвало въже. Още по-примитивен вариант бил плетен затворен кош пълен с дребни камъни. Впоследствие египтяните използвали дървени сглобяеми котви. Смята се че около 1 000 г. преди Хр. египтяните изобретили металната котва. Обаче съществува и мнение, че тя е изобретена от гърците, за което свидетелства древногръцкото ѝ име ,,анкура,,. Днес това име е разпространено практически по целия свят. Макар да постигнали големи успехи в корабостроенето и да извършвали дълги плавания в Средиземно море, Червено море и Индийския океан египтяните винаги предпочитали крайбрежното плаване и когато не се налагало не навлизали навътре в морските простори.

Видове лодки[редактиране | edit source]

Спасителни лодки[редактиране | edit source]

Спасителните лодки се използват на корабите обикновено за спасяването на екипажа и пътниците при бедствие или корабокрушение. Тези лодки са снабдени с храна, вода, спасителни пояси и др.

Работни лодки[редактиране | edit source]

Работните лодки също се намират на корабите както и спасителните. Те са предназначени за транспортиране на малки товари и за работи, свързани с обслужването на самите кораби.

Риболовни лодки[редактиране | edit source]

Риболовна лодка в Гърция

Риболовна лодка е плавателен съд, главно използван за хващане на риба в море, езеро или река.

Съществуват много различни видове риболовни лодки, но те се разделят на типове в зависимост от употребата ( спортен риболов и с търговска цел), както и според обсега (за риболов на дълбочина до 30 м, обикновено в близост по крайбрежието (in-shore) и риболов при по-дълбоки води (offshore).

Офшор лодките обикновено са по-големи по размер, с по-здрава конструкция, за да издържат на лоши атмосферни условия. Сыществуват много различни видове кострукция, дизайн и предназначение, като цяло те са скъпи за употреба и поддръжка.

От лодките за спортен риболов най-разпространени са моделите със централна конзола, тъй като този дизайн предлага условия за лесно придвижване от всички страни на палубата.

Лодки за развлечения[редактиране | edit source]

Лодките за развлечения са водни съдове използвани главно за забавление и почивка. Типичната лодка за развлечение има мотор и се домува на Марина.

Рънабоут (Runabout): Малки моторни лодки с капацитет между 4 и 8 души. Те могат да быдат ползвани за състезания, забавления, риболов и водни ски или като спасителни лодки за по-големи яхти. Типичният размер на Рънабоут-а е м/у 5 и 7 метра (17 до 25 фута). По големите лодки се причесляват към класа Крузери.

Често срещани типове Рънабоут са 1. с отворена носва част (BowRider), Централна конзола (Center Console) , Къди (когато кабината не е достатъчно висока за да седиш изправен) и Walkaround (Комбинация м/у Централна Конзола и Къди).

Крузерите са луксозни моторни лодки над 7 метра предназначени за разходки и почивка. Те се отличават от по-ниския клас със допылнителните удобства който предлагат. Всички крузери раполагат със кабина със място за спане, както и тоалетна със баня. По-големите и луксозни модели имат и по 2-3 спални. В кабините на повечето луксозни крузери има и кухненски блок, Телевизор, DVD, климатик както и много други екстри. Електрически генератор (обикновено поръчван като екстра) произвежда ток за захранване на уредите които работят на 220 волта когато сте на вода. Крузерите обикновено имат капацитет от 8 до 15 души, със възможност за спане на 6-8 души.

Товарни лодки[редактиране | edit source]

Пътнически лодки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]