Лозенец (Област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лозенец.

Лозенец
България
Red pog.png
Лозенец
Област Бургас
Red pog.png
Лозенец
Общи данни
Население 697 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 12,942 km²
Надм. височина 12 m
Пощ. код 8277
Тел. код 0590
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 44094
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Лозенец
Мария Василева
(ГЕРБ)

Лозенец е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, Област Бургас. До 1931 година Лозенец е населена местност Ембелец (също и Емберлер или Амбелиц), част от град Василико (днес Царево), по името на едноименния нос Амбелиц (Лозенец).

Село Лозенец

География[редактиране | edit source]

Като географски дадености планината и морето играят важна роля в развитието на района. Лозенец е типично рибарско селце, осигуряващо прясна риба и рибни деликатеси за местните ресторанти. Близостта на Странджа планина го прави още по-завладяващо и неповторимо място за почивка.

Не е необходимо да избирате дали да отидете на планина или на море, а просто да посетите Лозенец. Селцето е малко, кокетно и уютно. Преобладават двуетажните и триетажните къщи и вили, превърнати в комфортни малки хотели или даващи квартири за почиващите. Осеяно e с много зеленина.

Тук се съчетават планински и морски климат. Средните летни температури варират между 22-25 градуса за месеците юни и септември и между 26-31 градуса за юли и август.

Измервания сочат, че морската вода в курортното село е най-чиста по Българското черноморие, а наличието на полезни микроелементи като магнезий, калций, йод, бром и др. са оценени високо от специалисти от целия свят.

История[редактиране | edit source]

Курортното черноморско селище Лозенец носи това име от указ №162 от 08.04.1931г. То е пряк наследник на преходното селищно име, което е побългарен вариант на гръцкото нарицателно αμπέλι  „лозе”. Наред с ЕМБЕЛЕЦ в народната памет са засвидетелствани и изговорни успоредици ЕМБЀЛЯ, ЕМБЕРЛЍ.

Заселването му се дължи на масовия принудителен екзодус на българите от Източна Тракия и южните склонове на планината Странджа  след Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). Основното ядро на жителите му се образува от преселници от с.Велика, също Старо Велика, и, отчасти, от селищата Малък Самоков и Пенека на около 30 км югоизточно от гр. Малко Търново и непосредствено южно от граничната река Резовска между България и Турция. На 20.09.1913г. жителите на Старо Велика били принудени от турските (военни и административни) власти да напуснат селото в срок от 24 часа и да преминат новата граница между двете държави при гр. Малко Търново.

След десетгодишни лутания в региона и колебания десетина семейства се заселват окончателно в землището на някогашното с.Поровица (опразнено вероятно още в началото на 19в., може би във връзка с Руско-турската война от 1828г.). Със съдействието на българските власти през пролетта на 1924г. се създава селищен кадастър и се определят 20 парцела за къщи и дворове, които били разпределени между заселниците по жребий! Няколко години по-късно (1928-1929) се застрояват с държавен заем около 30 къщи, които образуват ядрото на селището Ембелец респ.Лозенец. Пак по същото време оземляват преселниците-тракийци с по 50 дка земя на глава на семейство и се засаждат (отново!) по 5 дка лозя в местността „Тарфа”.

През 1929г. (според някои други източници по-късно) се основава първата селска кооперация за риболов, в който занаят някогашните преселници от Странджа не били особено изкусни. Но кооперацията успяла да закупи първите лодки-аламани и мрежи за улов на паламуд. През 1931г. възниква и още една кооперация, наречена „Сила”, която имала  като предмет на дейност дърводобив и производство („горене”) на дървени въглища. Така била възродена една стара поминъчна традиция на някогашните величани. Към двете кооперативни сдружения малко по-късно се добавила и една потребителска кооперация с магазин и железаро-коларска работилница, но сведенията за нея са оскъдни и неясни. Затова се предполага, че т.н „горска кооперация” всъщност е разширила дейността си и като занаятчийска и потребителска.

През 1929г. жителите на Ембелец се обединили в усилията си да построят училище и след много затруднения и чрез самопожертвования успели да издигнат една учебна стая и канцелария. По за година-две като учители бивали наемани правоспособни лица (понякога и семейни двойки) от околни или по-далечни селища, но едва през 1950 година били разкрити прогимназиални и гимназиални класове до 7 клас. Училището на Лозенец посещавали и деца от околните селища. За тях било организирано и общежитие, което през летните месеци било използвано като ваканционна база за летуване на деца, поддържана по договор с гр. Кърджали.

През 30-те години на 20в. все по-настойчиво се заговорило и за построяване на собствена църква. Много труд бил вложен доброволно в набирането на строителен материал, но липсвали парични средства за строежа. Краят на Втората световна война заварил лозенчани без църква. По празниците се черкували отчасти в съседното село Велика или пък в общинския център Царево. Сегашната църква Св.Георги е била построена и осветена едва през 1998 година!

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Черквата "Свети Георги" в Лозенец

В Лозенец се намира църквата "Св. Георги" – изградена изцяло с дарения. Само на 1 км северозападно от Лозенец непосредствено преди прекрасния плаж на бившия к-г Корал се намира и пещерата Мечата дупка, заобиколена от 2 райски плажчета. Името й се дава преди много години от стари рибари, уловили двойка тюлени (морски мечки) в своите мрежи. В близост до курортното селце се намират и могат да се видят:

  • Национален парк Странджа;
  • Реките Велека, Караагач, Дяволска;
  • Природен резерват Ропотамо - намира се само на 15 км. от Лозенец. За туристите се провеждат екскурзии с лодки по течението на реката всеки ден от седмицата;
  • Село Велика и Ботаническата градина на семейство Серафимови – намира се на 4 км. югозападно от Лозенец, а туристите могат да закупят от предлагащите се растителни видове;
  • Село Резово, крепостта Кастрицион и заливът Силистар - намира се на 25 км. южно от Лозенец, точно на устието на река Резовска, по която минава границата между България и Турция. Селището е най-южната точка по черноморското ни крайбрежие и има богата древна история;
  • Беглик Таш – Българският "Стоун хендж" – намира се в буферната зона на резерват Ропотамо, на 14 км. от Лозенец.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Официалният празник на селото е 6 май. Всяка година на тази дата пристигат туристи от цялата страна.

В селцето се организират множество различни културни прояви. Обикновено се провеждат на площада в центъра. Организират се различни конкурси. Концерти на различни български и чуждестранни групи и изпълнения на български фолклорни ансамбли. В селото се провежда и национален шампионат по сърф, както и ежегодна фотофиеста.

Плажове и заведения[редактиране | edit source]

Заведения[редактиране | edit source]

  • "Lozenets Beach Park" - "Лозенец Бийч Парк" - намира се на ул. Ваканционна / Holiday Str. ;
  • "Ваканционно селище лозенец" - "Holiday Village of Lozenets - намира се на ул. Ваканционна / Holiday Str. ;
  • Бистро "Романтика" - намира се на площада, непосредствено до кметството ;
  • Ресторант "Луксор" - намира се на ул. Първа (до централен плаж);
  • "Бистрото" – намира се на ул. Велека 1А ;
  • Механа "Старата къща" – намира се на ул. Г. Кондолов 2 ;
  • Ресторант "Сезони" - намира се на ул. Г. Кондолов ;
  • Пица, Бар и Грил "Централ" – намира се на площада ;
  • Ресторант "Френдс";
  • Ресторант "Кабуки"- ул.Велека;
  • Хотел-рибно бистро "Янис"-на 20м от Централен плаж-Тук можете да се насладите на изобилие от прясно уловена черноморска риба, миди и рапани, раци и скариди, мариновани и пушени риби, приготвяни по специални рецепти. Предлага се съвсем прясна за дома или вкусно приготвена на място риба - паламуд, лефер, сафрид, зарган, чернокоп, барбун. Можете да опитате още-октопод,средиземноморски скариди,калмари, супи от морски дарове,свежи салати и подбрани напитки.

Заведения за купонджиите[редактиране | edit source]

  • "Summer Mood", непосредствено разположен на централния плаж, това е барът, който гледа към необятната синева. През деня оттам се чува лек soulful house, а вечерите са посветени на шумни партита. Заведението побира над 200 човека и разполага с удобен паркинг.
  • "Zig zag" - на централния плаж след "Summer Mood".
  • "Vanila bay" - на централния плаж след "Zig zag".
  • "By The Way" – намира се на ул.Г. Кондолов - Независимо накъде сте тръгнали или откъде се връщате, By The Way ви примамва да се отбиете, дори само за малко. Страхотна музика, обстановка, коктейли и релакс.
  • "Френдс" – до тази година се намираше на централния плаж, но този сезон е преместен на малкия плаж "Тарфа" - страхотна обстановка, а купонът на това място никога не свършва, но през 2011 г. изгоря и купонът свърши.
  • "Хасиенда" - на малкия плаж "Тарфа".
Изглед към Лозенец от север

Плажове[редактиране | edit source]

Плажовете в Лозенец са със златист, мек и ситен пясък. На територията на селото има много плажове - Централен, Корал, Оазис, Мечата дупка, Малък и Бабешки.

Централният плаж представлява дълга плажна ивица около 700 метра, с разположени по нея чадъри, шезлонги, заведения за хранене и летни барчета. Там може да намерите различни водни развлечения като: водни колела, джетове, "банани" и др. Може да се запишете в сърф училището, да яздите кон или да ловите риба.

Плажът на Корал е с по-дълга пясъчна ивица от Централния плаж. Достъпът до него е свободен и има сърф училище, няма чадъри, шезлонги и джетове. Предпочитан е за къмпинг както от млади двойки, така и от по-възрастни.

Плажът на Оазис е разположен югоизточно от Лозенец, посока Царево. Там може да откриете всички развлечения, предлагани на Централния плаж плюс водолазния център, разположен на плажа.

Плаж Мечата дупка е разположен между Централния плаж и плаж Корал. Едно прекрасно заливче за релаксираща почивка, без джетове, без чадъри и шезлонги. Има и къде да се нахраните.Заливът е известен с уникално бистрата си вода, естествена лагуна, подходяща за малки деца и бебета. Плажчето е подходящо и за подводен риболов.

Малкия плаж е плажна ивица, която се намира в югоизточния край на селото. От двете страни плажът е обграден от скали. Там ще намерите чадъри, шезлонги, водни колела и джетове. На плажа се намира заведение, в което може да хапнете или да изпиете по един студен летен коктейл.

Бабешки плаж е разположен между Централен и Малък плаж. Като цяло преобладава скалист релеф, предпочитан е за нудизъм.

Автобуси[редактиране | edit source]

През лятото автобусите минават няколко пъти на ден. Препоръчително е да си купите билети предварително и да се информирате за разписанието на автобусите в обратна посока.

Тръгват от Ахтопол и Царево. С тях може да отидете до Китен, Приморско, Дюни, Созопол и други градчета по южното ни Черноморие. В обратна посока може да се разходите до Ахтопол и Царево.

Маршрутни таксита[редактиране | edit source]

  • Маршрутните таксита тръгват от Царево до Бургас и обратно минават на всеки час.
  • През активния сезон са на интервал от 30 минути до 1 час.
  • Разписанието им е изложено на автогарата в селото. Закупуването на билети е добре да става предварително.
  • Цените са различни в зависимост от дестинацията.
  • Задължително се информирайте дали маршрутното такси минава в посока Лозенец от мястото, на което искате да отидете. Например, ако искате да отидете до Созопол, няма проблем, но за да се върнете обратно, трябва да хванете автобус. Маршрутното такси минава през Созопол само в посока Бургас, а в посока Лозенец върви по друг маршрут.
  • Може да посетите Ахтопол, Царево, Китен, Приморско, Дюни, Каваците, Созопол, Бургас и др.


Външни препратки[редактиране | edit source]