Лозенец (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лозенец.

Изглед към Лозенец

Лозенец е квартал близо до центъра на София.


География[редактиране | edit source]

Част е от едноименния административен район. Северната му граница е Перловската река, а на юг надморската височина расте. От бул. „Никола Вапцаров“ на юг следват други части от район „Лозенец“.

На северозапад “Лозенец” граничи със булевардите “Евлоги Георгиев” и “Арсеналски”, на североизток с бул. "Драган Цанков”, на югоизток с булевардите “Н. Вапцаров” и “Пейо Яворов”, и на запад се простира до ул. “Козяк”.

История[редактиране | edit source]

Старото име на местността е Корубаглар (на турски: лозя в гори), по-късно Курубаглар (означаващо сухи лозя; с това име се среща при Вазов и Дебелянов), което свидетелства, че до Балканската война той е незастроен. През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на Дружество „Работник“.[1] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорната) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал "Лозенец" е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско и Вакарелско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец" и „Горни Лозенец". Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век. [2] В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т. нар. „Римска стена“ - ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 - 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум”, е правителствената резиденция “Лозенец”. На бул. „Драган Цанков” 4 е сградата на Българското национално радио.

Градоустройство[редактиране | edit source]

В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3-4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те години са строени и високи жилищни блокове.

Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има около 20 кафенета и много магазини. Към 2010 г. значителна част от улиците са павирани.

Образование[редактиране | edit source]

На територията на квартала се намират:

Факултети на „Софийски университет”:

В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:

Здравеопазване и администрация[редактиране | edit source]

Поликлиники:

  • ДКЦ № 13, ул. “Д. Хаджикоцев” 20
  • Университетска болница “Лозенец”, ул. ”Козяк” 1
  • Частна АГ клиника “Свети Лазар”, ул. “Симеоновско шосе"
  • Болница „Токуда”
  • НЗОК, ул. "Кричим" 1

Административната сграда на община “Лозенец” е на бул. “Васил Левски” 2, а 4-то РПУ е на ул. ”Крум Попов” 57. В самия център на Лозенец — на пл. ”Велчова завера” 2, се намира „Софийската духовна семинария” и нейния православен храм ”Св. Йоан Рилски”. Другата църква в квартала е “Преображение господне” - на ул. ”Ралица” 2.

Свободно време и спорт[редактиране | edit source]

В района на квартал “Лозенец” се намират:

Транспорт[редактиране | edit source]

Връзката с транспортната инфраструктура на столицата е добра, оттам минават редица линии на градския транспорт:

  • трамваи 6, 10, 12, 18,
  • автобуси 67, 88, 94, 98, 102, 120.
  • втория диаметър на метрото.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  2. СОФИЯ - 127 години столица на сайта на СО

Външни препратки[редактиране | edit source]