Лозен (Област София)
Вижте пояснителната страница за други значения на Лозен.
| Лозен | |
 Лозен
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5 856 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 91,597 km² |
| Надм. височина | 700 m |
| Пощ. код | 1151 |
| Тел. код | 02/992 |
| МПС код | С, СА (А, ААВ, АВС) |
| ЕКАТТЕ | 44063 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община - кмет |
Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Лозен Васил Станчев (ГЕРБ) |
Лозен е село в Западна България. То се намира в 23-ти район Панчарево от Столичната община, Област София.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 15 км източно от София, по автомагистрала „Тракия“. На север селото граничи с Казичане, на изток със София-град, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в една от най-високите стопанско усвоени части на Лозенската планина. Надморската височина на селото е от 700 до 900 метра.
Климатът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са -1°С през януари до 30°С през юли. Средните годишни температури са отрицателни от началото на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до средата на септември температурите са над 20°С.
Годишния ход на валежите има ясно изразен континентален характер - зимните валежи (100-120мм) са значително по-малко от летните (120-180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.
Почвите около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са канелени-горски, в подножието на планината са алувиални и алувиално-ливадни, а на територията на самото село и под него са са ливадно-канелени почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав , който благоприятстван от плитките подпочвени води създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури. Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността.
Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове, като саадина, белизима, луковична ливадина и др. Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатаци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800-900м надм. височина виреятгори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб.Най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинския свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по рядко дъждовникът. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците - от зайците.
Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-високия връх Полуврак се вижда язовир „Искър“.
Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е „Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) - Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне, са положени през лятото на 1999 г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село Габра.
[редактиране] История
Първите заселници по тези земи са одри и огости, които според редица запазени сведения в черковните книги и стенописи били християни. Такъв до голяма степен е храмът "Св Мъченик Георги" в Долни Лозен. Той е реставриран от катедра "Реставрация" на Националната художествена академия със средства, събрани от жителите на селото.
За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил "чер арапин" и спечелил свободата на свои сънародници. За Долни Лозен разказват, че е основан от преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско). Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото което пасяли заедно.
В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Едно от неоспоримите доказателства за съществуването му още от Втората българска държава е наличието на Лозенския манастир. Той възниква през 1382 г., когато е завладяна Урвишката крепост и София пада под османска власт. Скоро след това манастирът бива разрушен, за да бъде възроден отново през 17 в
[редактиране] Забележителности
[редактиране] Манастир „Свети Спас“
Основна статия: Манастирът е разположен на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле. Лозенският манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, е представлявал най-източната обител от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името "Свети Спас" според народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, въпреки че светец с такова име няма.
[редактиране] Лозенска екопътека
През 2010г., Асоциация "Звропейски инициативи за култура и изкуство", съвместно с районната администрация на р-н Панчарево стартира изпълнението на проект "Зелена пътека за Европа", финансиран от Столична община по "Програма Европа - граждански проекти и европейски практики". Проектът се изпълни на територията на район "Панчарево" и има за цел да допринесе за подобряване качеството на живот на жителите и гостите на района и да разшири възможностите за отдих и еко-туризъм на територията на общината. Неговата продължителност е 5 месеца, като през този период бяха изпълнени дейности по продължението на съществуващ пешеходен маршрут от с.Лозен, до вилната зона край язовир Искър с дължина около 11 километра. По протежението на пътеката бяха поставени 10 пейки за отдих, изработени от естествени материали. Обособена е зона за пикник с капацитет 25 души, на която има обезопасено място за палене на огън, пейки, маси, барбекю и други удобства за желаещите да се разходят и отдъхнат сред природата. В подножието на вр. Половраг е изградена беседка, където туристите могат да си отдъхнат или да се подслонят при лошо време. По маршрута са монтирани насочващи табели с информация за местоположението и туристическа маркировка. НА входовете на еко-пътеката от двете страни на маршрута са изградени информационни арки и табели. Във връзка с изграждането на еко-пътаката е отрамонтирана Матейната чешма в подножието на вр. Лалина могила. Направени са две отводнявания по маршрута, за да се осигури безпроблемното преминаване на туристите. Първата Еко-пътека през Лозенска планина очаква своите гости целогодишно. Маршрута на еко-пътеката преминава през интересни местности, а особен интерес представлява манастира "Св.Спас", който е опорна точка в маршрута на пътеката.
[редактиране] Галерия
-
Църквата „Свети Атанасий“ в Лозен
-
Църквата „Свети Николай“ в селото
-
Църквата „Свети Николай“ с двора
-
Детска градина в селото
Източници: "Европейска асоциация за култура и изкуство", София 2010г. Алексей Потебня, Характеристика на село Лозен, Софийско, 2004 г.</ref> Ст. Чилингировъ, Долно-Лозенски монастиръ Св. Спасъ, сп. Народен страж, г. Х, 1928 г, кн. 8, стр. 7-10.</ref> Валентина Динева, Софийската Мала Света Гора: Манастирите около София, София 2007, стр. 243-249.</ref>
[редактиране] Редовни събития
Редовните събития в Лозен са лазаруване, тодорова седмица и др.
