Локорско
| Локорско | |
 Локорско
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 721 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 34,244 km² |
| Надм. височина | 587 m |
| Пощ. код | 1513 |
| Тел. код | 02996 |
| МПС код | С, СА (А, ААВ, АВС) |
| ЕКАТТЕ | 44224 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община - кмет |
Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Локорско Цветелина Гаврилова (ГЕРБ) |
Локорско е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 км от София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина — Драгунът (1110 м). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.
[редактиране] История
Не е установено точно кога е възникнало селото и какво означава неговото име. Предполага се, че то е от тракийски или римски произход.
Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 год. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.[1]
В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско е било обявено за войнуганско. Войнуганите (войнуците) са били рая със специален статут — те са имали право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война са служели като помощна войска в обоза на турската армия.
След освобождението от турско робство, развитието на селото е свързано главно с близостта му до София, където се реализира селскостопанското производство и където намират работа много от жителите му.
През 1960-те и 1970-те години Локорско беше благоустроено, всички улици бяха асфалтирани и беше оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско беше построен най-големият на Балканите кравекомплекс.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управлеие на Ал. Стамболийски, е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада, боядисана в бяло, се виждаше от цялото Софийско поле и беше символ на селото. В училището имаше богата библиотека и се развиваше активна читалищна дейност. По-късно, поради липса на достатъчно ученици, в локорското училище за известно време беше разположен интернат. Понастоящем сградата се обновява и ще бъде превърната във фирмен офис.
Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В момента е в процес на реставрация.
[редактиране] Редовни събития
От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст на неизвестен гроб) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.
[редактиране] Личности
'Илия ЛазаровДжагаров' според спомените на дъщеря си е един от двамата българи, свалили от бесилото Васил Левски. Той го е пренесъл в църквата „Св. Параскева Самарджийска“, където Левски е опят и погребан.[2] По-късно Илия Лазаров е единственият шоп в четата на Христо Ботев. Бил е осъден на смърт, но съгласно обявената на 1 август 1876 година амнистия, е бил освободен. Участвал е като доброволец в Сръбско-българската война и е награден със сребърен медал и кръст за храброст.
Локорско е дало и двама опълченци — братята Михаил и Петко Лимборови, които са участвали и в Сръбско-турската война през 1876 год.[3]
Акад. Дончо Костов е известен български генетик, специализирал в Харвардския универитет в САЩ, от 1932 до 1939 год. работи в СССР, професор в Ленинградския университет. След завръщането си в България е назначен за директор на Централния земеделски изпитателен институт и професор по генетика в Агрономическия факултет. Основният му труд е „Цитогенетика на рода Nicotiana“. Носител е на международни награди за научни постижения — „Бернандини“ от 1942 год. и др.[4]
Един от най-големите български боксьори в средна категория, национален и европейски шампион през петдесетте години — Христо Митрев — Локорски, е от тук. Същият впоследствие е един от най-способните български външнотърговски кадри, допринесъл с милиарди левове печалба за страната.
Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
Професор Войн Божинов — виден изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
- Божана Вълчанова -(неизв.) - народна певица
- Георги Пращейски - (неизв.) - народен певец
[редактиране] Други
[редактиране] Източници
- ↑ Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
- ↑ Гробът на Васил Левски., проф. Христо Гяуров, сп. "Духовна култура", кн. 2, 1959.
- ↑ Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.
- ↑ Кратка българска енциклопедия., БАН, София, 1966.
