Лола Монтес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лола Монтес, портрет от Йозеф Карл Щилер в Schönheitengalerie в дворец Нимфенбург
Лола Монтес
Лола Монтес, от Southworth & Hawes (1851)

Елизабет Розана Гилберт известна като Лола Монтес (на немски: Elizabeth Rosanna Gilbert; Lola Montez, * 17 февруари 1821 в Грейндж, графство Слайгоу, Обединено кралство Великобритания и Ирландия, † 17 януари 1861 в Ню Йорк) e ирландска танцьорка и любовница на баварския крал Лудвиг I, който я издига през 1847 г. на графиня фон Ландсфелд. От 1846 г. Лола Монтез става любовница на Лудвиг I. На 20 март 1848 г. Лудвиг I трябва да се откаже от трона и го предава на син си Максимилиан II Йозеф.

Елизабет Розана Гилберт е дъщеря на шотландския офицер, Едуард Гилберт, и ирландската благородничка, Елиза Оливер. Тя живее до петгодишната си възраст в Калкута (Индия), където нейният баща малко след пристигането умира от холера. От 1827 до 1834 г. тя расте при доведения си баща и после при неговия брат в Шотландия и до 1837 г. посещава интернат в английския Бат. През 1837 г. тя се омъжва за офицера Томас Джеймс и отива с него през 1838 г. в Индия. През 1839 г. те се разделят. През 1842 г. тя се връща в Лондон, където учи испански език и испански танци, които задълбочава за кратко в Испания.

През 1843 г. тя отива в Лондон и се представя с името „Maria de los Dolores Porrys y Montez“ или Lola Montez като испанска танцьорка от Севиля. След успешния ѝ дебют на 3 юни 1843 г. тя е разкрита като лъжкиня и бяга от Англия.

Лола Монтес пътува през цяла Европа и има многобройни любовни афери и скандали. На 3 септември 1843 г. тя танцува пред Фридрих Вилхелм IV от Прусия и цар Николай I Los Boleros de Cadix в Берлин.

След две години в Париж тя отива на 5 октомври 1846 г. в Мюнхен, в хотел Байерише Хоф и кандидатства за работа като танцьорка и понеже не ѝ дават тя потърсва баварския крал Лудвиг I, който я приема на 7 октомври 1846 г. за пръв път. На 10 октомври тя дава представление в националния театър.

25 годишната става любовница на 60 годишния крал, който след един месец и десет дена след нейното представление променя завещанието си. В него и се обещават плащането на 100 000 гулди, ако не е омъжена или вдовица, при неговата смърт. Освен това до нейното омъжване да ѝ се плащат годишно 2 400 гулди. В действителност тя получава до 1850 г., на края на връзката, 158 084 гулди, което отговаря на днешните 2,3 милионеа евро. Освен това кралят ѝ подарява един палат на Барерщрасе 7 в Мюнхен за живеене, където тя се нанася през юни 1847 г.

Лудвиг я посещава там често между 17 и 22 часа. Тяхната връзка бързо се открива и критикувана. Когато кралят иска да ѝ даде баварско поданство, неговият кабинет намира това за илегитимно. На 11 февруари 1847 г. всички министри молят за тяхното отстраняване и на 1 март с трудности се образува нов кабинет. Въпреки това Лола Монтес получава поданство, което води до бунтове на Терезиенщрасе. На 25 август 1847 г. тя е издигната на графиня от Ландсфелд.

Лола Монтес не е обичана от мюнхенското население, особено когато пушеща пура, се разхождала с нейния дог Турк през Мюнхен. Професори и висши чиновници са уволнени. Тя бяга след като разбунтуваните я разпознават на Театинския площад в Театинската църква. На 9 февруари 1848 г. Лудвиг II нарежда веднага да затворят университета до зимния семестър 1848/1849 г. и заповядва на всички студенти да напуснат града до три дена. На 10 февруари 1848 г. студентите и други жители демонстрират пред резиденцията и се стига до неспокойствия в града. След голямите протести на търговци, жители и даващи под наем, университетът е отворен отново след един ден и излиза заповед графинята Ландсфелд да напусне града до един час. Тя бяга на 11 февруари 1848 в. в каляска пред очите на бунтуващото се население през дворец Блутенбург към Линдау в Швейцария (Мартенска революция). На 16 март излиза съобщението на съвета, че тя не е вече с баварско подантсво и на 17 март се пуска нареждане за нейното търсене.

Лола Монтес живее в лукс в Швейцария, където се надява да се види отново с Лудвиг. Te си пишат и той я издържа. През 1849 г. тя се връща обратно в Лондон. Понеже първият ѝ съпруг е още жив, тя е обвинена в бигамия и трябва да избяга от Англия. Тя отива на Средиземно море, Париж и Белгия. След издаването на нейните мемоари в Le pays тя отива през 1851 г. в САЩ. През 1852 г. тя се играе сама в театъра Lola Montez in Bavaria на Бродвей. До 1853 г. тя прави турнета на Източното крайбрежие и отива през май в Сан Франциско. През юли 1853 г. тя се омъжа за Патрик Хул и се заселва в калифорнийския град на златотърсчите Грас Вали.

От 1855 г. тя е на турне във Виктория, Австралия. През 1857 г. тя се връща обратно в Ню Йорк. Тя пише съвети за красота и става ангажирана протестантка. След боледуването си през лятото, 39 годишната се разболява на коледа 1860 г. от плевмония и умира след три седмици в Ню Йорк. Нейният гроб се намира в гробището Грин-Вуд (Green-Wood Cemetery) в Бруклин.

Произведение[редактиране | edit source]

  • Memoiren der Lola Montez (Gräfin v. Landsfeld). Kerstin Wilhelms, Frankfurt/M. (Zweitausendeins) 1986

Медии[редактиране | edit source]

Филми[редактиране | edit source]

  • Lola Montez, 1918
  • Lola Montez, die Tänzerin des Königs, 1922
  • Lola Montez , 1955, (фр.: Lola Montès), немско/френски филм

Сцена[редактиране | edit source]

  • Оперета Zauberin Lola, UA 1937 Dortmund
  • Балет Bacchanale, 1939, от Léonide Massine
  • Балет Lola Montez, 1946, от Edward Caton

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • George MacDonald Fraser, Flashman, Prinz von Dänemark, 1972, Hoffmann und Campe - Roman
  • Reinhold Rauh, Lola Montez. Die königliche Mätresse. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01322-6
  • Reinhold Rauh - Bruce Seymour, Ludwig I. und Lola Montez. Der Briefwechsel. Prestel, München 1995, ISBN 3-7913-1446-7
  • Cécil Saint-Laurent, Von Glück und Trauer trunken (OT: Lola Montès). Verlag der europäischen Bücherei H. M. Hieronimi, Bonn 1956
  • Gerhard Saul, Mut vor Königstronen - Lola Montez und die Münchener Corps, in Einst und Jetzt, 19, 1974, S. 98 ff mwN
  • Bruce Seymour, Lola Montez. Piper, München 2000, ISBN 3-492-22784-8 (Оригинал: Lola Montez. A Life. Yale University Press, 1998, ISBN 0-300-07439-5)

Външни препратки[редактиране | edit source]