Лолита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Лолита“ (на английски: Lolita) е роман от Владимир Набоков. Романът е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 в Париж, а след това е преведен от автора на руски и публикуван през 1958 в Ню Йорк. Творбата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и лоша слава заради сюжета си: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуални влечения към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е "Лолита").

След публикуването си „Лолита“ става един от най-известните и спорни примери от литературата на 20 век. Терминът "Лолита" навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти във филми - през 1962 от Стенли Кубрик с Джеймс Мейсън в ролята на Хумберт и Сю Лион в ролята на Лолита и през 1997 от Адриан Лайн, в ролите - Джереми Айрънс и Доминик Суейн.

Списание Time включва романа в класацията си "100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005". [1]

Сюжет[редактиране | edit source]

"Лолита" се разказва от Хумберт Хумберт, литератор роден през 1910 година в Париж, чиито мисли са обзети от "малките нимфи", както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната й смърт от тиф. Малко преди началото на Втората световна война Хумберт напуска Париж и заминава за Ню Йорк. През 1947 година той се премества в Рамздейл, малък град в Нова Англия, за да пише. Къщата, в която му е обещана стая, изгаря и той попада пред вратата на Шарлот Хейз, чиято идея за вземане на квартирант е изпълнена със сексуален подтекст. Докато двамата разглеждат къщата на госпожа Хейз, Хумберт обмисля различни начин да й откаже, но след като излизат в градината, той съзира Долорес (или Доли, Лолита, Лоли, Ло, Л), 12-годишната дъщеря на Хейз да се пече на слънце. Хумберт вижда в дъщерята Анабел Ли и мигновено се влюбва. Той охотно се съгласява да наеме стаята.

Докато Лолита е на летен лагер, госпожа Хейз дава ултиматум на Хумберт в писмо, че той или трябва да се ожени за нея (оказва се, че тя е безумно влюбена) или трябва да напусне квартирата. Първоначално ужасен, той по-късно вижда живота с Лолита като негова доведена дъщеря като възможност тя да стане част от неговата фантазия. Шарлот изглежда, че не забелязва неговата неприязън към нея и страст към Лолита, докато не прочита неговия дневник. Ужасена и унижена, Шарлот решава да избяга с дъщеря си. Тя написва писма до Хумберт, Лолита и строг пансион за млади момичета, където възнамерява да изпрати дъщеря си. Шарлот се изправя срещу Хумберт, когато той се прибира в къщи и след като пренебрегва протестите му, че написаното в дневника му е бележки за роман, тя излита от къщи да изпрати писмата. Минаваща кола я блъска, когато пресича улицата и тя умира. Дете намира писмата и ги дава на Хумберт, който ги унищожава.

Хумберт взема Лолита от лагера, като и казва, че майка й е тежко болна и е в болницата.

 Ето и малко предговор от книгата:

"Странностите на Хумберт Хумберт, разбира се, донейде са тежки. Много от случайните му отзиви за жителите и за природата на Америка са смешни. Отчаяната честност, от която вибрира изповедта му, ни най-малко не го освобождава от отговорност заради дяволската му изобретателност. Той е ненормален, той не е джентълмен. Но колко магично пеещата му цигулка поражда у нас нежно състрадание към Лолита, кара ни да се увличаме от книгата въпреки отвращението си към автора."

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]