Ломец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ломец
Общи данни
Население241 души[1] (15 март 2024 г.)
10,2 души/km²
Землище23,613 km²
Надм. височина403 m
Пощ. код5669
Тел. код06956
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ44241
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП за България; 2011)

Ломец е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч. Разположено в полите на Троянския Балкан, Ломец е подходящо място за отдих и развлечение.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ломец се намира в планински район. През него минават река Джура и река Ладъна, които се вливат в малък вир, наричан от местните „Топърлак“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Има исторически находки, които сочат, че на мястото където e селото е имало каменоломна, откъдето са се добивали камъни за Римската империя, използвани при строителството на крайпътни станции и укрепления, чрез които се е осъществявала охрана и контрол над пътищата. Изключителен интерес в село Ломец представляват разкопките на крайпътна станция – крепостта Состра. На разкопките са открити много ценни находки – съдове, монети, каменни паметници с надписи. Паметниците се съхраняват в Музея на занаятите – гр. Троян. Проучванията на крепостта се провеждат от Национален исторически музей под ръководството на доц. д-р Иван Христов.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на с. Ломец е била разположена римската крепост Состра[1] II – V в. – Името на римската крайпътна станция Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоръжения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` – източно от с. Бели Осъм, Троянско). Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Маринов Иванов – Деян, партизанин
  • Д-р Тодор Димитров – виден български инженер и революционер
  • Пенчо Балкански – български художник, фотограф, график и живописец
  • доц. д-р инж. Цочо Цанков – дългогодишен ръководител на катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ при УАСГ
  • Тодор Додев Христов – дипломат от кариерата, секретар на посолствата на България в Турция, Гърция, Франция, Куба и посланик в Ливан
  • Васил Христов Василковски – първи шампион по Биатлон на България от 1962 година. Участник в Зимните олимпийски игри през 1976 година в Австрия и през 1984 година в Югославия.
  • Полковник Димитър Хинков – композитор, диригент на Военен оркестър и на Хорът на запасните офицери в София.
  • Полковник Димитър Колев-Бързака – летец първи клас, командир на авиополка в Безмер.
  • Иван Донковски (р. 1926), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност