Лом (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лом.

Лом
Kriva-bara-bridge-over-Lom-river.jpg
Мостът над река Лом в село Крива бара
Дължина 92,5 km
(30-то място в България)
Разположение България
Област Видин
Община Чупрене
Община Димово
Община Ружинци
Област Монтана
Община Брусарци
Община Лом
Извира от северното подножие
на връх Миджур,
Чипровска планина
Образувана от
43°23′42″ с. ш. 22°40′58″ и. д. / 43.395° с. ш. 22.682778° и. д.
Надм. в-на на извора 2 100 m
Влива се в десен приток на река Дунав (на 742-ри км) → Черно море
43°50′10″ с. ш. 23°14′58″ и. д. / 43.836111° с. ш. 23.249444° и. д.
Ширина на устието 50 m
Надм. в-на на устието 28 m
Водосборен басейн 1 240 km2
Среден отток 7,39 m3/s (при с. Трайково)


Ломантичността на латински Almus, Алмус) е река в Северозападна България, област Видин — общини Чупрене, Димово и Ружинци и област Монтана — общини Брусарци и Лом, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 92,5 км, която ѝ отрежда 30-ро място сред реките на България.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Лом извира от главното старопланинско било в землището на село Горни Лом. Образува се от множество по-малки притоци, като за начало са приети изворите на река Бърза (на 2 100 м н.в.) в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Чипровска планина, Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До Горни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е от скална порода и засипано с камъни, чакъл и пясък, които са типични за водосборни области от подобен характер. Надлъжният наклон на реката до Горни Лом е голям — средно 10 %, а напречният профил на долината се характеризира с дълбоко врязване и стръмни склонове.

От Горни Лом до Долни Лом реката запазва почти същия характер. Оттам надолу тя навлиза в почти равнинен терен (Долноломско и Средогривски полета), където наклонът на реката е малък и има характера на равнинна река. Долината на реката е обградена с невисоки хълмове. Речните брегове са ниски, а дъното покрито с пясък. Така реката продължава до махала Фалковец, където приема главния си ляв приток Стакевска река, с десния ѝ приток Чупренска река. В този участък напречният профил на долината става коритообразен. От Фалковец реката навлиза в полски терен, където долината и коритото на реката се разширяват, като при Дреновец достига до 100—200 m. От Ружинци на североизток долината ѝ има асиметрични брегове с добре развити тераси отляво на речното легло и стръмни десни склонове. Бреговете на реката в този участък са много ниски и при проливни дъждове или пък интензивно снеготопене водите ѝ излизат извън коритото и причиняват наводнения. Дъното на реката в по-голямата си част е покрито с чакъл. При малки водни количества същите текат ту към единия, ту към другия бряг. Понякога след наводнение течението на реката е в средата на коритото. Водосборната област на реката е обезлесена и заета от обработваеми площи. Този си характер реката запазва до вливането ѝ в Дунав на 742-ри км, в град Лом, на 28 м н.в. Устието е известно под името "Лимана". Характерно за реката в най-долното ѝ течение е подприщването на водите ѝ, което се получава поради по-високите нива на река Дунав.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Долината на река Лом при с. Василовци. Гравюра на Феликс Каниц от 1864 г.

Площта на водосборният басейн на река Лом е 1 240 км2. На северозапад водосборният ѝ басейн граничи с водосборните басейни на реките Арчар и Скомля, а на югоизток — с водособорните басейни на реките Цибрица и Огоста. На югозапад по билата на Светиниколска и Чипровска планини преминава границата с водосборните басейни на реките Тимок и Нишава.

Притоци:

  • → Покълска река
  • ← Равна река
  • ← Голема Люта
  • ← Лева река
  • → Краставичка
  • ← Добра вода
  • ← Еличка река
  • → Мусич
  • ← Петовичка река
  • Стакевска река
  • ← Плешивска бара
  • → Върбовска бара
  • ← Медовнишка река

Хидрографски показатели[редактиране | edit source]

Средният многогодишен отток при село Дреновец е 4,7 m3/s, а при устието 6,4 m3/s с максимум от 11 m3/s и минимум 2,19 м3/s. Среден наклон 18,3%, залесеност 35%, годишен отток 202.106 m3.

Средногодишният отток при станция Трайково е 7,39 m3/s. Максимумът е през пролетта (март-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът — юли-октомври. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[1]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 6,08 9,37 13,00 14,40 14,60 9,22 3,68 2,13 2,76 3,42 4,72 5,23 7,39
количество (% от годишния обем) 6,90 10,60 14,70 16,20 16,40 10,40 4,10 2,40 3,10 3,90 5,30 6,00 100,0

Селища[редактиране | edit source]

Реката тече основно в североизточна посока, като в най-долното си течение посоката става северна. По пътя си минава покрай селата:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

До началото на XIX век според разкази реката е била плавателна за лодки от устието до Фалковец. Водите на Лом се използват за напояване (язовир "Дреновец") и електродобив (ВЕЦ "Горни Лом", "Миджур", "Фалковец" и "Китка").

По течението се намират интересни забележителности като стария мост до Ружинци и вековните летни дъбови гори при Дражинци. При село Роглец в реката се образува остров, обрасъл с красиви крайречни гори, а на запад от Княжева махала расте група от вековни (около 200 години) черни тополи.

Лом е една от малкото почти незасегнати от промишлени замърсявания реки в България. Поради това е добре зарибена, а плажът, къпането и прането в нея са възможни без ограничения. През лятото температурата на водата достига 29ºС. В околностите на реката се разкриват хубави природни гледки. Възможни са туристически преходи пеша и с велосипед. По долното течение на река Лом са предложени две Натура 2000 места – река Лом, което е близо 1400 ха и протича покрай реката от Ружинци до устието и Моминбродско блато, което е около 30 ха и се намира в близост до реката и нейното устие.

В участъка от с. Горни Лом до махала Фалковец, покрай левия бряг на реката преминава третокласен път № 102 от държавната пътна мрежа МонтанаБелоградчикДимово. От мах. Фалковец надолу, покрай целия ляв бряг на рекат до град Лом преминава третокласен път № 114 от държавната пътна мрежа ЛомРужинциЧупрене.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]