Лонгин (консул 486 г.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Лонгин.

Лонгин
римски политик и военачалник
Роден
Семейство
Братя/сестриЗенон

Флавий Лонгин (на латински: Flavius Longinus; на гръцки: Λογγῖνος, † след 492 г.) е политик, военачалник, претендент за трона на Източната Римска империя и бунтовник против император Анастасий I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лонгин произлиза от Исаврия в Мала Азия и е по-малък брат на император Зенон. Майка му се казва Лалис. Женен е за Валерия и има дъщеря Лонгина.

През 483 г. Лонгин е изпратен от брат си като генерал в Сирия, където е взет в плен от съперника му генерал Ил. След връщането му в Константинопол през 485 г. той е произведен за magister militum praesentalis и консул. През 486 г. Лонгин е консул заедно с Цецина Маворций Басилий Деций. През 490 г. той е отново консул. Колега му е Аниций Проб Фауст.

След смъртта на Зенон през 491 г. Лонгин има претенции за трона, но е избран Анастасий. През 492 г. Анастасий го пропъжда в Горен Египет и го вкарва в манастир. Лонгин продължава със съпротивата си от Мала Азия, прекратена след седем години гражданска война от Анастасий.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Evagrius Scholasticus, The Ecclesiastical History, Liverpool University Press, 2001, ISBN 0-85323-605-4, pp. 163 – 165.
  • Eiddon, Iorwerth, St. Edwards, The Cambridge Ancient History, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-32591-9, pp. 52 – 53, 477.
  • Jones, Arnold H. Martin, J. R. Martindale, J. Morris, „Fl. Longinus 6“, Prosopography of the Later Roman Empire, volume 1, Cambridge University Press, 1992, ISBN 0-521-07233-6, p. 689.