Лонгонот (вулкан)
| Лонгонот | |
 Централната калдера на Лонгонот, обрасла с гъсти гори |
|
 |
|
| Височина | 2 776 м. |
|---|---|
| Географски координати | [1] |
| Местонахождение | Кения |
| Тип | стратовулкан |
| Диаметър на кратера | 12 х 8 км. (основна калдера), диаметър 1,8 км. (малка калдера) |
| Последно изригване | 1863 г. ± 5 години |
Лонгонот (Longonot) е голям спящ стратовулкан в Кения, разположен на рифта Грегъри, който влиза в състава на Източноафриканската рифтова зона. Той е част от голямата вулканичната верига по този разлом, простиращ се от Джибути до Мозамбик. При изучаване на разседа в Кения е уточнено, че само 4 от намиращите се тук вулкани проявяват някаква активност. Това са Лонгонот, Сусва, Мененгай и Пака.[2]
Вулканът се намира на 100 км. западно от столицата Найроби, в южната част на падината на езерото Найваша, в територии, населени от масаите.[1][3] Извисява се между риолитното поле Олкария на 20 км. на северозапад и вулкана Сусва, намиращ се на 30 км. на юг от него.[3]
Името на Лонгонот произлиза от масайската дума Oloonong\'ot, която означава "Планина с много хребети" или само "Стръмните хребети".[4]
Съдържание |
Описание [редактиране]
Вулканът се състои от обширна калдера със стръмни стени и голям централен конус, който се издига от дъното ѝ. Този младосъздаден конус е пресечен от по-малка, кръгла калдера. Лавата от по-късни изригвания се е наслоила по дъното на старата калдера и склоновете на вулкана, като е формирала няколко площадки. На североизточния фланг на основното тяло се издига един допълнителен, добре запазен, паразитен конус.[1] Склоновете на вулкана са прорязани от огромни фисури и каньони от лава, а над тях се носят геотермални изпарения.[5] Масайските предания датират лавовия разлив по северния склон към 19 век. По югозападните склонове се наблюдават по-млади застинали потоци от лава.[1]
Параметри [редактиране]
Вулканът представлява трахитен конус, издигащ се на 2776 м. над морското равнище. Основата му заема площ от 30 км2[1][3], а обемът му е около 280 км3.[6] Калдерата е обширна, с размери 12 х 8 км.[1], а кратерът има площ от 35 км2.[7] По-малката калдера в централния конус има диаметър 1,8 км.[1] През 1980 г. Скот изчислява, че обемът на голямата калдера е 26,5 км3, а на малката – 11, 25 км3.[6] Основата на рифта в Кения достига максималната си надморска височина от 2000 м. между Лонгонот и вулкана Мененгай.[3] Вулканът се издига на около 700 м. над нивото на околния терен.[8] Счита се, че в историческо време вулканът е изригвал през 9150 г.пр.н.е. ± 150 години[6], 3650 г.пр.н.е., 1270 г.пр.н.е., 1330 г., 1600 г. и 1863 г ± 5 години.[3]
Геология [редактиране]
Лавата от ранните изригвания на този кватернерен вулкан съдържа голямо количество пемза в застинали пирокластити.[9] По-късната лава се състои от преобладаващи пирокластитни трахити. Отличителна черта са многобройните бляскави черни образувания от обсидиан по склоновете и в калдерата на вулкана. Наличието на базалт в лавата е дало своето отражение върху структурата на калдерата.[6]
Количеството на оловни изотопи в трахитите на Лонгонот не е в съответствие със затворената му система. През 2004 г. Роджър изказва предположението, че над 10% от тези материали са изхвърлени дотук от близкия вулканичен комплекс Олкария. А допускането на Скот е, че сривът на калдерата на Лонгонот е бил придружен от странично магмено оттегляне по околните фрактури.[6]
През 1998 г. е проучена повърхността на Лонгонот и е установено, че под кратера на върха съществува централна магмена камера, чиято температура, според геохимичните анализи, достига до 3000°C. Данните показват наличието на радон и въглероден диоксид в камерата. Източникът на топлина се очаква да се намира на около 6 км. дълбочина. Освен това е забелязана аномалия, покриваща площ от 70 км2. Оценката за потенциалната мощност е над 200 MWe.[7]
Фази на развитието [редактиране]
Приема се, че в своето развитие вулканът Лонгонот е преминал през седем фази.[10] Публикувани са сравнително малко подробности във връзка с петрологията и геохимията през първите два периода.[6]
Първа фаза – Вулканът се издига през плейстоцена заедно с формирането на Източноафриканския рифт. Извисява се конус, изграден основно от трахит с обем 230 км3.[3][10]
Втора фаза – При голямо експлозивно изригване преди около 21 000 години се образува основната калдера.[1] Изхвърлен е над 50 км3 вулканичен материал.[10]
Трета фаза — По-късно следва ново изригване, което става не през централната калдера, а през пукнатини по северните склонове на вулкана. Общият обем на изхвърлените тогава материали е 0,5 км3.[3][10]
Четвърта фаза — В по-късен етап следва изригване на големи количества вулканична пепел и лава, съдържаща трахитни пирокластити. Материалите от тази ерупция почти запълват калдерата на вулкана. Стълб от лава при застиването си оформя нов, вътрешен, трахитен конус в основната калдера. Материалите от тази ерупция имат обем от 16 км3[3][10] Издигането на новия конус е приключено през 3280 г.пр.н.е. ± 120 години с изхвърляне на вулканична пепел.[6]
Пета фаза – Ерупцията от лава е прекратена от изригване на нови големи количества вулканична пепел. Последвана е от следваща ерупция, концентрирана в точка на върха, през отвор, разположен асиметрично на калдерата. Появява се вторична калдера на върха на вътрешния конус с диаметър от 1,8 км. През тази фаза вулканът изхвърля над 2 км3 материали.[3][10] Лавата съдържа основно сиенит и трахит, смесени със содалитни фенокристали и пемза. Освен това скалите, образувани през тази фаза са наситени със силиций.[6]
Шеста фаза – Ерупцията е скорошна, лавата изригва от малкия кратер и има същия основен състав от трахит. Около 0,34 км3 от нея се изливат в основната калдера и застиват върху по-старите наслагвания.[3][10]
Седма фаза – Това е последното изригване от 1863 г., при което лавата се излива не от един от двата кратера, а през процепи по северния и югозападния склон. Лавата потича надолу на два ръкава, но количеството ѝ не е голямо – само 0,045 км3, така че пораженията са минимални. Съдържа предимно трахит.[3][10]
Национален парк Лонгонот [редактиране]
Вулканът е разположен в Националния парк Лонгонот (Mont Longonot), който започва на около 90 км. от Найроби и се простира на площ от 52 км2.[11] Територията е получила статут на национален парк през 1983 г. По каменистите склонове на планината са оформени V-образни долини и хребети с ниска храстовидна растителност, а калдерата е обрасла с гъста гора. Планината и паркът предоставят подходяща среда за обитаване за много диви животни. От хищниците тук могат да се срещнат ограничен брой лъвове и леопарди. Тревопасните са представени от бивол, жираф, зебра, винторога антилопа бушбок, газела на Томсън, обикновен бубал, голяма газела и други видове антилопи. Представители на приматите са бабуините.[11] Планината е дом на 103 вида птици, от които най-често се срещат скални лешояди, мишелови и хиляди бързолети. Скалите на Лонгонот са традиционно място за гнездене на орлите.[12]
През март 2009 г. на върха и по склоновете на Лонголот избухва голям пожар, който унищожава около 4 600 ха с горска и храстовидна растителност. Голяма част от по-големите животни успяват да избягат, но в огъня загиват много дребни горски обитатели.[3]
Съвременно състояние [редактиране]
Сателитните снимки през последното десетилетие показват, че височината на планината е нараснала с няколко сантиметра.[13] Тези малки промени, които не се забелязват с просто око, са били открити от сложния сателитен радар InSAR. Изучавайки сателитните снимки, учени от Европейската космическа агенция установяват, че за периода от 2004 г. до 2006 година вулканът е пораснал с около 9 см.[2] Наблюдава се бавно нарастваща вулканична активност, особено под повърхността, където нивото на магмата се покачва. Не се забелязват други външни признаци като изхвърляне на пара или дим.[13] В средата на 20 век е докладвано за наличието на около 30 действащи фумароли по тялото на вулкана, които са активни и в наше време.[3]
Вулканът се намира в гъсто населен район, а това изисква внимателното му наблюдение и изучаване. Проучването също така осигурява информация по отношение на геотермалния потенциал на региона. Кения е първата африканска страна, която изгражда геотермални електроцентрали и използва тези възобновяема, щадяща околната среда алтернатива на въглищата и петрола. Въздействието на овладяване на такъв ресурс може да стане важен икономически двигател за региона.[2] Недалеч от вулкана Лонгонот е изградена геотермална електроцентрала, която произвежда ток, черпейки топлинна енергия от земните недра.[13]
Вижте още [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г д е ж з Global Volcanism Program - Longonot
- ↑ а б в The Inquisitr - New Study in Geology Uses Satellite Imagery to Identify Active Magma Systems in East Africa’s Rift Valley
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Volkano Live, John Seach - Longonot Volcano
- ↑ Shoor Safaris, African Safari Experts - Mount Longonot National Park
- ↑ Magical Kenya - Mount Longonot
- ↑ а б в г д е ж з R. Macdonald, B. Scailletb - “The central Kenya peralkaline province: Insights into the evolution of peralkaline salic magmas”/Environment Centre, Lancaster University, France
- ↑ а б Godwin M. Mwawongo – Kenya's Geothermal Prospects outside Olkaria: Status of Exploration and Development/The United Nations University/2005
- ↑ Peakware, World Mountain Encyclopedia - Mount Longonot
- ↑ Callum R. Firth, Bill McGuire - “Volcanoes in the Quaternary”, Geological Society, Special Publication/Том 5/брой 161/1999 г.
- ↑ а б в г д е ж з S. C. Scott – The Geology of Longonot Volcano, Central Kenya: A Question of Volumes/Philosophical Transactions of the Royal Society of London. Series A, Mathematical and Physical Sciences/1980
- ↑ а б Kenya Wildlife Service - Mt. Longonot National Park
- ↑ Mount Longonot National Park
- ↑ а б в eTN - Mount Longonot National Park volcano in Kenya may go active
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
