Лопатарка
| Лопатарка | ||||||||||||||||||||||
Лопатарка (Platalea leucorodia) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
|
Критично застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Лопатарката (Platalea leucorodia) е птица от семейство Ибисови. Среща се и в България.
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Лопатарката достига дължина до 1 м. и тегло около 1 - 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни.
Разпространение [редактиране]
Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа, а също в Азия и Северна Африка. В България се среща в резервата Сребърна. Европейските лопатарки зимуват в Централна и Източна Африка, а азиатските-в Индия и Китай.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки.
Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения.
Размножаване [редактиране]
Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Обикновено снасят 3 до 6 яйца, които се мътят и от двамата родители в течение на 21-25 денонощия.
Пиленцата се отглеждат и изхранват и от двамата родители. Отначало имат дебел и мек клюн,който се превръща в характерния за този вид чак след 5-6 седмици. Започват да летят около 49 дни след излюпването.
Източници [редактиране]
- ↑ Червена книга на Република България. Лопатарка. Посетен на 21 февруари 2012