Лорънс Гулд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лорънс Маккинли Гулд (на английски Laurence McKinley Gould) (22 август 1896, Лакота, Мичиган - 21 юни 1995) американски геолог, полярен изследовател.

Ранни години 1896-1926[редактиране | edit source]

Завършва гимназия в Саут Хейвън, Мичиган. През 1914 отива в Бока Ратон, Флорида, където в продлъжение на две години е преподавател в начално училище и спестява пари за следване. През 1916 постъпва в Мичиганския университет, но през следващата година прекъсва обучението си и постъпва в армията като участва в Първата световна война. През 1919 се демобилизира, връща се в университета и възобновява следването си. През 1921 се дипломира с бакалавърска степен по геология и постъпва на работа във факултета по геология на същия университет като инструктор и същевременно продължава образованието си. През 1923 защитава магистърска степен, а през 1925 получава досторска степен по геология с дисертацията си за планината Ла Сал в щата Юта. През 1926 е назначен за асистент, а през 1930 става доцент го геология.

Експедиционна дейност 1926-1930[редактиране | edit source]

Експедиции в Арктика 1926-1927[редактиране | edit source]

През лятото на 1926 Гулд предприема първото си пътуване до Арктика като помощник-геолог в експедиция в Гренландия, спонсорирана от университета. През следващото лято в качеството си на географ и топограф участва в нова арктическа експедиция, този път в Канадския арктичен архипелаг.

Експедиция в Антарктида 1928-1930[редактиране | edit source]

През 1928-1930 участва в първата антарктическа експедиция на адмирал Ричард Ивлин Бърд, като ръководител на научния екип. От 4 ноември 1929 до 19 януари 1930 заедно с петима спътници извършва изтощителен 2400-километров поход в Антарктида. Открива "остров" Рузвелт (79°00′ ю. ш. 162°00′ з. д. / 79° ю. ш. 162° з. д.), картира над 300 км от източния бряг на шелфовия ледник Рос (Бряг Гулд) и провежда първите геоложки и глациоложки изследвания в този район. През декември изследва и картира над 300 км от северния склон на планината Куин Мод и открива ледниците Леверет, Скот и Амундсен, стичащи се от планината. На 19 юли 1930 експедицията се завръща в САЩ и всички нейни участници са посрещнати като герои. Гулд е награден със златен медал от Конгреса на САЩ, медал "Дейвид Ливингстън" от Американското географско дружество и медал от кмета на Ню Йорк. През 1931 излиза от печат книгата му: "Cold: the Record of an Antarctic Sledge Journey". Brewer, Warren & Putnam, 1931, в която описва преживяванията си на южния континент.

Научна дейност[редактиране | edit source]

През следващите месеци и години Гулд обикаля из страната като изнася лекции за Антарктида и написва няколко научни статии за резултатите от експедицията. През 1932 става професор и председател на геоложкия отдел в колежа Карлтън, Минесота, където остава до 1962. През 1963 се премества в град Тусон и преподава глациология в университета в Аризона. Умира на 21 юни 1996 на близо 99-годишна възраст. Носител е на 26 почетни медала.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Laurence McKinley Gould“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.