Луан Старова

Луан Старова Luan Starova
северномакедонски писател и дипломат
Роден	14 август 1941 г. Поградец, Албания
Починал	24 февруари 2022 г.
Учил в	Парижки хуманитарен факултет Скопски университет Загребски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Скопски университет
Семейство
Баща	Ариф Старова
Съпруга	Гъзиме Старова
Деца	Дита Старова-Керими

Луан Старова (на албански: Luan Starova) е северномакедонски писател и дипломат с албански произход.

Биография

Роден е през 1941 година в Поградец, Албания в семейството на Ариф Старова. Негов брат е политикът Вулнет Старова. Завършва филология в Скопския университет, след което защитава магистратура и докторат по френска литература и сравнително литературознание в Загребския университет. Преподава френска филология в Скопския университет.

Посланик е на Югославия в Тунис и към ООП в края на 80-те години. След отделянето на Република Македония от Югославия става първият посланик на страната във Франция. Акредитиран е и като посланик на страната в Испания, Португалия и ЮНЕСКО..

Автор е на научна и художествена литература на албански и македонски литературен език. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година и на Македонския ПЕН център. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата от 2003 година.

Библиография

• Луѓе и мостови (пътеписна проза, 1971),
• Kutijte e pranveres (Границите на пролетта, роман, 1971),
• Barikadat e kohes (Барикадите на времето, пътеписи, 1976),
• Доближувања (есета и книжовни студии, 1977),
• Релации (есета и книжовни студии от балканските литератури, 1982),
• Кинеска пролет (пътеписна проза, 1984),
• Пријатели (пътеписи и есета, 1986),
• Континуитети (книжовни есеи, 1988),
• Митска птица (кратък роман, 1991),
• Песни од Картагина (поезия, 1991),
• Мостот на љубовта (роман, 1992),
• Татковите книги (роман, 1992),
• Време на козите (роман, 1993; българско издание: „Времето на козите“, Библиотека 48, С., 2003. ISBN 954-793-006-0).
• Балкански клуч (разкази, 1995),
• Француски книжевни студии – XX век (есета и книжовни студии, 1995),
• Атеистички музеј (роман, 1997),
• Пресадена земја (1998),
• Патот на јагулите (роман, 2000),
• Тврдина од пепел: сиџилите (роман, 2002),
• Ервехе: книга за една мајка (роман, 2005),
• Потрага по Елен Лејбовиц (роман, 2008),
• Љубовта на генералот (роман, 2008),
• Амбасади (спомени, 2007),
• Нови амбасади (спомени, 2011).

Носител е на наградите: „11 октомври“, „13 ноември“, „Григор Пърличев“, „Стале Попов“.

Родословие

Ариф Старова

Вулнет Старова (1934 — 1994)

Луан Старова (1941 - 2022)

Гъзиме Старова (р. 1946)

Дита Старова (р. 1984)