Лугдунска Галия

Римската провинция Лугдунска Галия около 58 пр.н.е.

Римската провинция Лугдунска Галия около 120 г.от н.е.

Лугдунска Галия (на латински: Gallia Lugdunensis) е провинция на Римската империя с център в град Лугдун (съвр. Лион), заемаща територията на съвременна северна Франция. В началото граничи на североизток (по реките Сена и Марна) с провинция Белгика, а на юг, по река Гарона - с провинция Аквитания. При управлението на Октавиан Август, частта от територията на Лугдунска Галия, между Гарона и Лоара отива към Аквитания, а източната ѝ част влиза в състава на новата провинция Горна Германия. Има статут на императорска провинция.

Лугдунска Галия влиза в състава на римската държава след завоюването ѝ от Юлий Цезар (т.нар. Галска война). Много бързо е романизирана, и в последващите времена съхранява верността си към Рим, в борбата с германските племена.

През 68 е център на въстанието на пълководеца Виндекс, довело до падането на Нерон и началото на смутните времена, предшестващи утвърждаването на Веспасиан.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лугдунская Галлия (римская провинция)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.