Лугунци (община Велес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лугунци (Община Велес))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Лугунци (дем Мъглен).

Лугунци
Лугунци
— село —
41.8347° с. ш. 21.7794° и. д.
Лугунци
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина437 m
Население10 души (2002)
Пощенски код1407
МПС кодVE
Лугунци в Общомедия

Лугунци (на македонска литературна норма: Лугунци) е село в северния дял на община Велес, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лугунци е разположено на рид, като средната му надморска височина е 437 м. Отдалечено е на 17 км от административния център град Велес. Землището на Лугунци е 11,9 км2, от които обработваемата земя е 665 ха, горите 331 xa, а пасищата са 118 xa. Жителите на селото се занимават със земеделие.[1] Разположено по поречието на река Отовица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лугунци е посочено като село с 16 домакинства със 75 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лугунци е населявано от 230 жители, всичките българи.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 176 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Лугуница (Lugunica) като българско християнско село.[6]

Според преброяването от 2002 година в селото живеят 10 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лугунци
  • Ангел Костов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, студент, щаб на 4 битолска дружина[8]
Починали в Лугунци
  • Андрей Варналиев (1886 – 1906), български революционер от ВМОРО
  • Атанас Петров (1885 – 1907), български революционер от ВМОРО
  • Боби Стойчев (1872 – 1906), войвода на ВМОРО
  • Герасим Мицов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
  • Колю Социалиста (? – 1906), български революционер от ВМОРО, от Неврокопско, четник при Панчо Константинов[9]
  • Недко Варимесов (1870 – ?), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населени места во Општина Велес
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  9. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.