Луда Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луда Камчия
Kamcia Map of the Bassin.jpg
Карта на водосборния басейн на река Камчия
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Сливен
Община Котел
Област Бургас
Община Сунгурларе
Община Руен
Област Варна
Община Дългопол
Дължина 200,9 km
Водосборен басейн 1 612 km²
Отток 11,4 m³/s
Начало
Място северно от връх Вратник
Сливенска планина
Координати 42°49′13.08″ с. ш. 26°12′47.16″ и. д. / 42.8203° с. ш. 26.2131° и. д.
Надм. височина 1 109 m
Устие
Място дясна съставяща на река КамчияЧерно море
Координати 43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина 26 m

Лу̀да Ка̀мчия е река в Североизточна България, Стара планина, Област Сливен — общини Сливен и Котел, Област Бургас — общини Сунгурларе и Руен и Област Варна — община Дългопол, дясна съставяща на река Камчия. Дължината ѝ е 200,9 km, която и отрежда 10-то място сред реките на България).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Камчия води началото си от извор-чешма (на 1 109 м н.в.) в северното подножие на връх Вратник в Сливенска планина. До село Градец протича в дълбока и тясна долина, обрасла с широколистни гори. След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, Община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 1 612 km2, което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.

Основни притоци — → ляв приток, ← десен приток:

  • ← Хайдутдере
  • → Калафирдере
  • ← Цигански дол
  • → Брезовец
  • ← Дивешка река
  • ← Сърбинов дол
  • → Цигански дол
  • → Горански дол
  • ← Колибенски дол
  • Котленска река (Котелшница)
  • ← Бъчвен дол
  • Медвенска река
  • → Алмалъдере
  • → Садовска река
  • → Ортадере
  • → Селското дере
  • ← Пепелник дере (влива се в язовир "Камчия")
  • → Папаздере (влива се в язовир "Камчия")
  • → Асадере
  • → Железна река
  • ← Дериндере
  • → Моравска река
  • ← Соргондере
  • → Керездере
  • ← Бяла река
  • Голяма река (Алмадере)
  • ← Казандере
  • → Айваджикдере
  • Дам дере
  • Балабандере (влива се в язовир "Цонево")
  • → Шекерски дол (влива се в язовир "Цонево")
  • ← Разкраченица (влива се в язовир "Цонево")
  • → Мечи дол (влива се в язовир "Цонево")
  • ← Козя река (влива се в язовир "Цонево")
  • ← Дермендере (влива се в язовир "Цонево")

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният — август и септември. Средният годишен отток при село Аспарухово е 11,4 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 13 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват за водоснабдяване с питейна вода на множество населени места, в т.ч. Варна и Бургас и напояване, като за целта по течението ѝ са изградени два язовира (едни от най-големите в България) — "Камчия" и "Цонево", а по множеството ѝ притоци десетки микроязовира.

По долината на реката в долното ѝ течение, в участъка от Аспарухово до Ведрово преминва част от трасето на жп линията ВарнаКарнобат.

По долината ѝ преминават и участъци от два третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:

На 42°58′03″ с. ш. 27°17′34″ и. д. / 42.9675° с. ш. 27.292778° и. д., на десния бряг на язовир "Цонево", между селата Добромир и Аспарухово се намира природния феномен "Чудните скали".

Долината на реката, бреговете и водите на двата големи язовира са притегателен център за множество туристи, летовници и риболовци.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]