Лудвиг Лейхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг Лейхард
немски пътешественик
Лудвиг Лейхард 
Роден: 23 октомври 1813
Требач Прусия
Починал: 1848 ?
неизвестно

Фридрих Вилхелм Лудвиг Лейхард (на немски Friedrich Wilhelm Ludwig Leichhardt) (23 октомври 1813 - 1848 (?)) немски пътешественик, изследовател на Австралия.

Ранни години 1813-1844[редактиране | edit source]

Лейхард е роден в пруското градче Требач (Trebatsch) и е шесто дете и четвърти син от осемте деца на земеделски фермер и кралски инспектор Йеронимус Лейхард. От 1831 до 1836 учи философия, чужди езици и естествени науки в университетите в Гьотинген и Берлин, но не завършва висше образование. През 1837 г., нежелаейки да отбива военна служба в армията на пруския крал, Лейхард се премества в Англия, където продължава изследванията си по естествени науки на различни места в Британския музей в Лондон и Ботаническата градина в Париж. От 1837 до 1841, преди да замине за Австралия, провежда няколко теренни експедиции в няколко европейски страни - Франция, Италия и Швейцария.

Експедиционна дейност 1844-1848[редактиране | edit source]

През 1841 г. Лейхард се премества в Австралия и две години по-късно извършва първото си пътешествие по брега на щата Нов Южен Уелс.

Първо пресичане на Североизточна Австралия 1844-1845[редактиране | edit source]

Маршрут на първото пътешествие на Л. Лейхард

През 1844 г. Лейхард е назначен за ръководител на експедиция, организирана с частни средства, която трябва да премине от Бризбейн през цяла Североизточна Австралия до пристанището Порт Есингтън на п-ов Арнхемлънд и по пътя да изследва южното крайбрежие на залива Карпентария.

През август 1844 г. Лейхард напуска Бризбейн и достига до селището Джимбур 26°58′ ю. ш. 151°13′ и. д. / 26.966667° ю. ш. 151.216667° и. д., където експедицията е доокомплектована. На 1 октомври 1844 г. експедицията напуска Джимбур и се отправя на север. В експедицията участват осем човека, като важна роля в нея изпълнява английския ботаник Джон Гилбърт. Двама аборигени, Хари Браун и Чарли Фишер, са взети като водачи. Предвидено е хората да се движат пеша, а цялото оборудване и хранителни припаси са натоварени на коне и бикове.

По време на пътешествието на север експедицията открива реките Доусън и Маккензи (съставящи река Фицрой, вливаща се в Тихия океан), Айзекс (ляв приток на Макензи), Комет (десен приток на Макензи). След това по река Сатор експедицията достига до мястото, където се влива в река Бьордекин (560 км, течаща към залива Карпентария). По пътя дотам Лейхард открива хребетите Експедишън (732 м) и Пик и вододелното плато Атертън (1611 м). Пътешествениците пресичат платото и откриват изворите на река Линд (ляв приток на Мичъл, вливаща се в залива Карпентария). От средата на май 1845 г. експедицията продължава на запад, покрай югоизточните и южни брегове на залива Карпентария, като пресича откритите пълноводни реки Гилбърт, Флиндърс (830 км), Лейхард, Уинтворт, Калверт, Макартур и Ропер, всички те вливащи се в залива Карпентария.

Този втори етап започва при трагични обстоятелства. На 29 май 1845 г. в схватка с местните аборигени загива Гилбърт, който ръководи основните изследователски дейности на експедицията. Не по-малки трудности се срещат и по-нататък по пътя на пътешествениците, но въпреки всичко те продължават по набелязания маршрут. Покрай бреговете на залива експедицията открива пустинни и безплодни пространства, но заедно с това на високите и слабохълмисти равнини има гори с акациеви, миртови и чайни дървета растящи върху тучни пасища.

Експедицията успешно пресича п-ов Арнхемлънд и на 17 декември 1845 достига до Порт Есингтън. За 14 месеца и 17 дни Лейхард и неговите спътници преминават пеша около 4 500 км и пресичат целия североизток на Австралия. Седмината участници са завръщат в Сидни по море на 25 март 1846 г.

След завръщането си от пътешествието Кралското географско дружество в Лондон го награждава със златен медал за големите му открития в Североизточна Австралия.

Втора експедиция 1846-1847[редактиране | edit source]

През декември 1846 г. Лейхард предприема първото пресичане на Австралия от изток на запад, но след като минава само 800 км е принуден да се върне на източното крайбрежие през юни 1847 г. поради силните дъждове и маларията, заразила хора и животни. През юли и август 1847 изследва басейна на река Кондамайн в Източна Австралия. Участниците в експедицията всячески се заяждат с Лейхард, обвинявайки го в арогантност. След неуспеха на експедицията в Сидни започват да се носят слухове, че по негова вина експедицията остава без продоволствия и медикаменти.

Последна експедиция 1847-1848[редактиране | edit source]

В края на 1847 г. Лейхард, решава да се реваншира и започва организация на нова експедиция, замисълът на която е грандиозен – да се пресече Австралия от изток на запад за три години. Лейхард, заедно с други шест човека и 77 коня в началото на април 1848 г. тръгва от Брисбейн, достига до река Барку (горното течение на Купърс Крийк), където е видян за последно на 3 юли 1848 г. и след това експедицията изчезва безследно.

Търсене на изчезналата експедиция 1852-1896[редактиране | edit source]

В продължение на близо 50 години няколко експедиции проведени в Австралия намират множество доказателства за гибелта на Лейхард и неговите спътници, но съдбата на експедицията така и остава неразкрита досега. В Сидни започват да се тревожат за съдбата на Лейхард едва четири години след нейното стартиране. През 1852 г. Ховендън Хайви намира предполагаем лагер на Лейхард и няколко дървета, маркирани с буквата "L". През 1858 г. Чарлз Огъстъс Грегъри също намира няколко дървета, маркирани със същата буква. През 1865 г. друг австралийски пътешественик намира нови доказателства за експедицията, които по-късно обаче са опровергани. През 1869 г. Джон Форест намира в Западна Австралия кости на коне и хора, за които със сигурност е установено, че са от експедицията на Лейхард. Последно известие за експедицията на Лейхард донася Дейвид Карнеги, който през 1896 г. в Голямата Пясъчна пустиня среща аборигени, у които открива желязно колче от палатка, калаен капак от кибритена кутия и железни части от седло, които със сигурност са разпознати като части от екипировката на изчезналата експедиция.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Scientific excursion in New Holland 1842-1844", London, 1845;
  • "Beiträge zur Geologie von Australien" (1855);
  • "Journal of an overland expedition in Australia from Moreton Bay to Port Essington" (1847, на немски ез. 1851).

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ludwig Leichhardt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.