Лудвиг ван Бетховен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг ван Бетховен
Beethoven wiki.jpg
Информация
Роден 16 декември 1770
Teutonic Knights Arms.svg Бон,
Кьолнско курфюрстство
Починал 26 март 1827
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Виена,
Австрийска империя
Стил Класическа музика
Активни години 1789-1826
Лудвиг ван Бетховен в Общомедия

Лудвиг ван Бетхо̀вен [1] (на немски: Ludwig van Beethoven [ˈluːdvɪç fan ˈbeːthoːfn] [ˈluːdvɪç fan ˈbeːthoːfn], понякога[2] Лудвиг ван Бето̀вен) е немски класически композитор, представител на виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред.

Биография[редактиране | edit source]

В повечето източници се посочва за рождена дата 16 декември 1770 г., като се има предвид, че е бил кръстен на 17 декември 1770 г. в град Бон. Семейството му е от фламандски произход. Дядо му Лудвиг е придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан — певец (тенор) в ерцхерцог-архиепископската капела, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, винаги е описвана като нежна и тиха жена с добро сърце. Лудвиг се обръща към нея като към „най-добрия ми приятел“. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оцелели момчета.

Детство[редактиране | edit source]

Бетховен на 13 години

Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори когато значително по-късно той вижда кръщелното си свидетелство, отказва да повярва и го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.

Освен баща си младият музикант има и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е Кристиан Готлоб Нефе — отлично школуван музикант и човек с жив дух, многостранно развит. Чрез него Бетховен се запознава с творчество на Йохан Себастиан Бах и особено с неговото „Добре темперирано пиано“. Под ръководството на Нефе Бетховен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 г. в крамеровия “Magazin”.

През същата година Нефе пише в музикален вестник за младия Бетховен: „Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.“

През юни 1784 година по препоръки на Нефе, Лудвиг е назначен за органист в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер и други, с които остава приятел за цял живот.

У дома малко по малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като алкохолизмът на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Младият Бетховен се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство не го напуска до края на живота му, което води често до сериозни конфликти.

Кариера[редактиране | edit source]

Лудвиг ван Бетховен: портрет от 1804 от В. Малер

Курфюрстът Максимилиан Франц също е впечатлен от таланта на Бетховен и през 1787 г. го изпраща във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование. Моцарт отказва на Бетховен частни уроци като посочва, че е зает. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се влошава и през 1789 г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.

През 1792 г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на слуха си.

Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес вече част от Виена). Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщатско завещание — писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. "С радост очаквам смъртта", пише Бетховен.

Смърт[редактиране | edit source]

Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 г. по време на гръмотевична буря. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдание и смъртта са причинени от оловно натравяне.

На погребението на Бетховен на 29 март 1827 г., присъстват между 10 000 и 30 000 души.

Творчество[редактиране | edit source]

Ранен период[редактиране | edit source]

Бетховен подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови неща в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са "Първа" и "Втора симфония", първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните "Лунна соната" и "Патетична соната".

Среден период[редактиране | edit source]

Този период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с творби на теми като героизъм и борба. В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва шест симфонии (№ 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета (№ 7 – 11), много сонати за пиано (включително "Валдщайн" и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен - "Фиделио".

Късен период[редактиране | edit source]

Бетховен композира Missa Solemnis

Този период започва около 1816 г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826 г. Последните му творби са високо ценени заради интелектуалната си дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват "Девета симфония", "Missa Solemnis", последните шест струнни квартета и последните пет сонати.

Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; Операта "Фиделио", увертюрите "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса". Има и много клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.

Бетховен силно изменя характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската революция.

Източници[редактиране | edit source]

  1. 1. „Българска енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.
    2. „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.
    3. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.
    4. Биографична енциклопедия "120 бележити композитори", Издателство "Музика", 1984 г.
  2. Българска енциклопедия „А — Я“. (в 1 том) София: БАН, „Труд“, 1999 г., стр. 107 — заглавието на статията е Бетовен, посочен е и другият вариант.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за