Лудвиг VIII (Хесен-Дармщат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ландграф Лудвиг VIII

Лудвиг VIII (на немски: Ludwig VIII von Hessen-Darmstadt, * 5 април 1691 в Дармщат, † 17 октомври 1768 в Дармщат) е от 1739 до 1768 г. ландграф на Хесен-Дармщат.

Лудвиг VIII е най-голямият син на ландграф Ернст Лудвиг от Хесен-Дармщат (1667–1739) и съпругата му Доротея Шарлота (1661–1705), дъщеря на маркграф Албрехт II от Бранденбург-Ансбах (1620-1667) и втората му съпруга Софи Маргарета (1634–1664).

Лудвиг VIII се жени на 5 април 1717 г. в дворец Филипсруе за Шарлота Христина Магдалена Йохана от Ханау-Лихтенберг (1700–1726), дъщеря и наследничка на граф Йохан Райнхард III от Ханау (1665-1736) и на Доротея Фридерика от Бранденбург-Ансбах (1676-1731), която е полусестра на Карлолина, съпругата на английския крал Джордж II. Тя му носи богата зестра. През 1736 г. графството Ханау-Лихтенберг е наследено от син му Лудвиг IX. Той е прадядо по две линии на крал Фридрих Вилхелм III.

През седемгодишната война той е на страната на кайзер Йозеф II и става генералфелдмаршал. До 1766 г. Лудвиг води регентството за малолетния Фридрих IV, заедно с майка му в ландграфство Хесен-Хомбург.

Лудвиг е голям ловец и е наричан „ловец-ладграф“. Той се разхождал в каляска, теглена от бели елени. Той издава през 1767 г. нареждане за осветлението на улиците в Дармщат и забранява пиенето на кафе. Лудвиг VIII е голям приятел на изкуството, компонира и умира в ложата си в операта на Дармщат по време на представление.

Деца[редактиране | edit source]

Лудвиг VIII и Шарлота имат децата:

  • Лудвиг IX (1719-1790), ландграф на Хесен-Дармщат
∞ 1. 1741 за пфалцграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен (1721-1774)
∞ 2. 1775 (морг.) Мари Адéлаида Хеирузе, “графиня на Лемберг” 1775
∞ 1748 графиня Луизе цу Лайнинген-Дагсбург (1729–1818)
  • Каролина Луиза (1723–1783)
∞ 1751 великхерцог Карл Фридрих от Баден (1728–1811)
  • Августа (1725–1742)
  • Йохан Фридрих Карл (1726–1746)

Източници[редактиране | edit source]

  • Heinrich Künzel, Geschichte von Hessen insbesondere Geschichte des Grossherzogthums Hessen [...]. Scriba, Friedberg 1856, S. 654 ff. (Digitalisat)
  • Karl von Rotteck, Carl Welcker, Staats-Lexikon oder Encyclopädie der Staatswissenschaften. Band 10. Altona, 1840, S. 781 f. (Digitalisat)
  • Philipp Alexander Ferdinand Walther, Darmstadt wie es war und wie es geworden. Jonghaus, Darmstadt 1865, S. 179 ff. (Digitalisat)
  • Philipp Alexander Ferdinand Walther, Der Darmstädter Antiquarius. Jonghaus, Darmstadt 1857, S. 215 ff. (Digitalisat)
  • Steven David Zohn, Music for a mixed taste. Style, genre, and meaning in Telemann's instrumental works. Oxford University Press, Oxford 2008, ISBN 978-0-19-516977-5, S. 94
  • Rouven Pons, Die Kunst der Loyalität. Ludwig VIII. von Hessen-Darmstadt (1691 - 1768) und der Wiener Kaiserhof, Marburg 2009 (Untersuchungen und Materialien zur Verfassungs- und Landesgeschichte 25)

Външни препратки[редактиране | edit source]