Лудвиг V (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг V
херцог на Горна Бавария и маркграф на Бранденбург
Лудвиг V 

Паметник от Ернс Хертер в берлинската „Зигесалее“, 1899 г.
Роден: май 1315
Починал: 18 септември 1361  (на 46 години)
Цорнединг, Горна Бавария

Лудвиг V Бранденбургер (на немски: Ludwig der Brandenburger; * май 1315; † 18 септември 1361 в Цорнединг при Мюнхен) от Вителсбахите е херцог на Херцогство Горна Бавария и маркграф на маркграфство Бранденбург (като Лудвиг I), също граф на Тирол. Той е най-голямият син на император Лудвиг IV Баварски от неговия първи брак с Беатрикс от Силезия-Глогау.

Брат е на пет братя и сестри, между тях на Стефан II Баварски. Полубрат е на Вилхелм I Баварски (от втората съпруга на баща му Маргарета Холандска).

Още през 1323 г. Лудвиг става маркграф на маркграфство Бранденбург (1323—1351) и е наричан също Лудвиг Стари. Негов покровител и възпитател тук до 1330 г. е граф Бертхолд VII от Хенеберг († 13 април 1340). От 1329 до 1333 г. се води война между херцогство Померания и Бранденбургското маркграфство. След загуба в битката при Кремер Дам 1332 г. баща му Лудвиг IV го съветва да приеме предложения мир и се откаже от Померания. През 1338 г. Лудвиг участва в Рензенския договор. От 1342 г. Лудвиг повечето време е в Бавария и Тирол и дава управлението на Марката на управители. Един от тях (1345) е Нюрнбергският бург-граф Йохан II, който по-късно е наричан първият Хоенцолерн в Бранденбург. Между 1335/36 и 1346/47 г. Лудвиг предприема пътувания до Прусия (въоръжени благороднически кръстоносци в помощ на Тевтонския орден).

През 1348 г. Фалшивия Валдемар получава Бранденбургското маркграфство от новия император Карл IV Люксембургски, което засилва конфликтите между Вителсбахите и Люксембургите. През 1350 г. Волдемар е признат официално за лъжец. Две години след смъртта на Лудвиг Бавареца († 1347 г.) вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор между неговите синове.

През декември 1351 г. Лудвиг, който е в конфликти с бранденбургските благородници, чрез Лукауски договор дава марката на по-малките си полубратя Лудвиг VI Римлянина и Ото V, за да може да управлява сам Горна Бавария.

Лудвиг се жени на 30 ноември 1324 г. в Дания за принцеса Маргарета от Дания (1305–1340), дъщеря на крал Христоф II и съпругата му принцеса Евфемия от Померания. От този брак той има само една дъщеря, Елизабет (*/† ?).

На 10 феруари 1342 г. Лудвиг се жени в замъка Меран в присъствието на императора за наследницата графиня Маргарета от Тирол (1318–1369). Маргарета не била още разведена от първия си съпруг Йохан Хайнрих Люксембургски от Тирол (син на Ян Люксембургски), когото била изгонила през ноември 1341 г. Освен това двамата с Лудвиг били и роднини трети град. Папата Климент VI не признава развода на Маргарета от първия ѝ брак. Този неин брак е обявен за неосъществен през 1341 г. от императора, а папата го анулира през 1359 г.

От този брак Лудвиг има четири деца:

  • Херман (1343–1360)
  • Майнхард (1344–1363), ∞ 1359 в Пасау херцогиня Маргарета от Австрия (1346–1366), дъщеря на херцог Албрехт II и наследницата графиня Йохана фон Пфирт
  • дъщеря (*/† ?)
  • дъщеря (*/† ?).

Херцог Лудвиг V е погребан в църквата Фрауенкирхе в Мюнхен. Неговият син Майнхард става негов наследник в Горна Бавария и Тирол.

Литература[редактиране | edit source]

  • Flamin Heinrich Haug: Ludwigs des Fünften des Brandenburgers Regierung in Tirol 1342–1361. Innsbruck 1906 (zugleich Dissertation, Universität München 1905; Forschungen und Mitteilungen zur Geschichte Tirols und Vorarlbergs 3,4/4,1).
  • Julia Hörmann: Das Registerwesen unter Markgraf Ludwig von Brandenburg in Tirol und Bayern in den Jahren 1342 bis 1352. Dissertation, Innsbruck 1998.
  • Roland Pauler: Die Rehabilitierung Ludwigs des Brandenburgers im Rahmen der päpstlichen Imperialpolitik. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 60, 1997, S. 317–328 (online).
  • Helmut Schmidbauer: Herzog Ludwig V. von Bayern (1315–1361). Anmerkungen zu seiner Biographie. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 55, 1992, S. 77–87 (online).
  • Friedrich Wilhelm Taube: Ludwig der Ältere als Markgraf von Brandenburg 1323–1351. Kraus, Vaduz 1965 (Nachdruck der Ausgabe Berlin 1900).